Зима,любима,любов,Пирогов

Днес,повреме на семинара,на който присъствах във ВУМК,проведохме една ролева игра,която се състоеше в съставяне на четиристишие по зададени думи. Всеки стих трябваше да завършва съответно с:
……..зима
……..любима
……..любов
……..Пирогов!

Ето и някой от най-ярките хрумки на колегите:
~*~*~*~*~*~*~*~*~
Тук е сурова зима
А в къщи моята любима
Прави с други любов
А мен ме вкара в Пирогов!
~*~*~*~*~*~*~
Хубава зима
Прекарвам с моята любима
Но нашата любов
Ще ни вкара в Пирогов!
~*~*~*~*~*~*~
Зима пак е зима
Аз се гушкам с моята любима
За любов е време за любов
Хайде да избягаме от Пирогов!

И моите произведения естествено :
~*~*~*~*~*~*~*~
В тази студена зима
Всеки иска да е близо до своята любима
Но от толкова любов
Някой Ромео май ще влезе в Пирогов!
~*~*~*~*~*~*~*~*~
Ех,тази красива зима
И нейната перелина любима
Всичко някак ме изпълва с любов
Но паднах и отдихох в Пирогов!

Не е кой знае какво,но за минута и половина никак не е зле :D:D

На Тедко

Като малко дете те обичам и както момиченце гледам в очите ти.Опиянена от тях,свита на две в теб се сгушвам,до сърцето ти туптящо само за мен.Защитета от целия свят до себе си ме притискаш, а аз мечтая.Мечти за бъдеще,за цветни слънчеви дни. Мъничка в ръцете ти изглеждам,беззащитна и невинна в твоите кафеви очи.Нищо и никой не съществуват щом до мен си ти.

Може би

И как може в един такъв сив и привидно скучен понеделник тя да е усмихната? – Еми може.
И то не стига,че е усмихната, ами даже й е едно..едно...едно дето и тя самата не може да го обесни. Гледа през прозореца слънцето опитващо се да си пробие път през облаците, мига умно срещу искрящия сняг и се чуди,какво й става. Дали заради ремонта на съседите,който я изтръгна от красотата на съня или е заради липсата на топла вода за сутрешен душ или пък дефицитът на кафе в бурканчето си е казал думата,но някакво странно мило чувство се е разляло из душата й.
Замисля се за слънцето.Зимното слънце,толкова плахо,неуверено и борещо се със студа,като самата нея.Крие личите си в косите й, играе своята игра по шията й. Докосва душата й като стих,като песен. Странни чувства породени от едно обикновено на вид зимно слънце.Обикновено?Та нима има нещо обикновено в нейния свят?
Що за мисли? От къде се взеха? Може би..но не..не възможно...може би..
Може би е заради наближаващата пролет...Може би...

(music) Epica – Solitary Ground

Достатъчно красива ?!

Днес една приятелка ми каза, че „ момчето на мечтите й „ я е отрязал, защото не била достатъчно красива. Та по този повод реших да драсна ред-два.
Значи има един голям парадоскс. Уж всички казват: „По-важна е душата!”. Но в следващия момент се разбира,както в този случай,че не е така! И че колкото и красива душа да имаш,ако не си типичната Impulse.bg фръцла- не си ДОСТАТЪЧНО красива. Досататъчно ?! WTF ?!
Ето един прекрасен текст на Недялко Йорданов >

Много е грозно
мойто момиче.
Но аз го обичам,
кажете защо.
Ще кажете всички
защо съм се хванал
но аз ще ви кажа
че то е добро.

Грозни са мислите,
грозни са нравите,
грозно е всичко
на тази земя.
Само добро и красиво
за мене е
моето грозно
момиче сега.

С него за мен
красотата е истинска
както със никое
друго преди.
Аз не разменям
мойто момиче
за никакви други
чужди неща.

Е да, ще кажете , обаче такива мъже няма! Има или не, аз ще го търся! Онзи,които ще ме обича заради самата мен с всичките ми недостатъци, а не човек заслепен от външната опаковка без значение дали зад нея има личност или всичко е просто жалък плагиат.
Знам...сама ще си умра :D:D:D:D

Мрън-мрън..мъжка му работа

Та днес съм в мрънкащо настроение...То не стига,че се разболях,ами и тези мъжките екземпляри вече ми лазят по нервите. Визирам няколко индивида. Подадеш му малко нежност и разбиране,то ти се качва на главата!
Като не се обадиш-„не се сещаш за мене”. Като му звъннеш-„абе знаеш ли колко работа имам сега,остави ме намира”. После жените не знели кво искат.
Пък как могат да ти объркат графика за деня е просто неописуемо- „в 4,не в 5,всъщност в 3,абе я ако искаш направо към 8” !? Но ако смениш часа на срещата с по-късен се почва: „не искаш да излезеш с мен ли?” и т.н.
Странно само на мен ли ми напомнят за жена в ПМС ?

Войната продължава

С края на последните 3 седмици от първия учебен срок опълченците за момент забравиха за войната: Учител-Ученик и свалиха гарда.Но ХубаноЯдния враг нападна отново в гръб,използвайки най-големият си коз – липсата на време.
Атаката започна още от понеделник,когато беше оповестено,че контролно на V дяла по история ще се състои на 11.02.
Врага настъпваше още по-яростно с писмено на 200-300 думи по немски на 09 или 11.02
Вече паникьосаните ученически чети,бяха напълно разгромени от новината,че нова атака с френски литературен привкус се готви за 09.02.
Но под заплахата на Наполеон ІІ КрАстева за нападение от изтребители Су-30МК въоражени с около 400 думи и израза и подкрепени от пехотна част от 4 урока всичко друго остана на заден план.

С напредването на времето положението отиваше от зле към по-зле.Учениците прибягнаха към последния им останал вариант-план к.К.Ц.Н.С.Х (крепене на кафе,цигара,никакъв сън или храна)....

Сутрешна паника

Давайте дрогата! Давайте кафето! Бързо! Без захар! Чисто! Никакво мляко! Никаква сметана!Карелия! Цветна! Запалка! Хубу може и кибрит! И пепелник!
Весника! 24 часа! Как няма? Кой го няма?! Весника ми?! А ето те бре!
Влизай в колата,бързо бе,тате! Ох,скапан светофар! Кой му е дал книжка на тоя?!
Спри климатика! Не пусни го! Смени радиото,не забрави.. Тихо новини! А не то реклама само било...

Истерията-СВ. ВАЛЕНТИН!

Вчера,7 февруари късния следобед - страхотно време и прекрасни хора около мен. Слънце,свеж въздух,любимия парк,кучета и деца тичащи напред-назад из градинките и краката ти...и разбира се най-страхотните приятели на света. До тук всичко добре,даже страхотно,N’est pas?
Снимки,лига,гоненица,падане в бръшляна-вече направено.Шопинг?-Е защо пък не?
Еми защото има седмица до "Великия празник” Свети Валентин.Думи нямам!Масовата истерия по сърчица,ангелчета с крила като сърчица,мишленца държащи сърчица,чаши във формата на сърчица,картички със сърчица и всякакви непотребни друнджурии във формата (или със) сърчица,вече е нетърпима!То бива кич,бива шарения,ама това вече не се понася!!След 2 магазина имах чувството,че самата аз станах розова,а очите ми се превърнаха в сърца! Що за глупости?!Не остана стока в който и да е магазин,на която да не пише I love you,baby! Kiss me! Je t’aime! и подобни разновидности на човешката лигавщина! Тоновата гама също не пада по-долу : розово,ярко червено в краен случай бордо.
И докато се смеем истерично на поредния хипопотам с пухест задник и надпис I LOVE YOU! с верния ми магазинен спътник (той си знае) и се чудим и маем „Кой по дяволите би харесал нещо подобно?!” осъзнаваме,че „сърцатата епидемия” е покосила и всички наред без разлика в пола,възрастта и ъъ липсата на вкус.
Картината на угрижени съпрузи на по 30 трескаво разглеждащи влюбени картички и пробващи кутиики-сърчица за поредното непотребно сребърно бижу,което ще връчат на жените си;откровено раздвоените не,ами разхлядени тийнове поставени пред екзистенциалния въпрос : Какво да и/му взема?-Някак си бих ги преглътнала,но да видиш мъже на около 50-55 да търсят розова опаковачна хартия на червени сърчица – това вече е ПРЕКАЛЕНО!!!
Да не говорим колко глупав всъщност е този празник! Защото ако искаш да покажеш на някого,че го обичаш,трябва ли ти специален повод или ден?
П.П.: И що за глупост да мислиш,че колкото по-голям е подаръка толкова повече човека срещу теб би се трогнал? Мъжка му логика :D:D