Отдавна не се беше случвало информация за катастрофа по новините да ме трогне..до днес. Става въпрос за катастрофата на пътя м/у Илиянци и Требич на политикът Борислав Великов.Не съм сигурна кое точно ме трогна най-много, но със сигурност знам кое предизвика искрения ми гняв. А именно - материалите излизащи в пресата, изцяло и само насочени към здравословното състояние на въпросния ВИНОВЕН за катастрофата политик.
Извадка от http://www.btv.bg/ - "Бившият шеф на парламента е имал повече късмет, тъй като колата му има въздушни възглавници, което го е спасило, казаха разследващите за bTV. Той е откаран в "Пирогов" с болки в гърдите и корема. Извършени са всички необходими изследвания за след инцидента. Ще бъде настанен в хирургията за наблюдения. Засега няма травми, които да предизвикат кървене вътрешно.Ако, докато е под наблюдение, не се получи някои усложнение Великов ще остане още поне 3-4 дни в "Пирогов". Той е изключил мобилния си телефон и е помолил лекарите да не допускат журналисти до болничната му стая."
Горкия човек! Добре, че се е отървал леко! А другия участник в катастрофата т.е. потърпевшият от действията на "горкичкия" политик? Какво за него? Ами за него..за него - НИЩО! Важната е сензацията.
Както казах незнам кое ме трогна най-силно... Това, че Славчо Илиев (да, това е името на починалия) е бил само на 42 години, това, че има две деца почти на моята възраст или класовото различие.
Да, пак опираме до материалното. Както се казва и в извадкта по-горе : "Бившият шеф на парламента е имал повече късмет, тъй като колата му има въздушни възглавници, което го е спасило". За съжаление жертвата на катастрофата не е била толкова състоятелна като г-н Великов и е управлявала Москвич.
Това което истински ме потресе бяха две изречения казани от семейството на жертвата: "Той е депутат. Ние сме бедни." Колкото и да съм чувала подобни фрази, точно тези се забиха в съзнанието ми като нажежени до червено пирони. Толкова покъртитело и жално прозвучаха.
И какво излиза, материализма пак побеждава. Гласността е никаква, справедливостта - съмнителна. Както е написал Въпцаров: "Какво тук значи някаква си личност?!"Какво наистина значи обикновения човек?

Болни мисли

Така.. следващите редове, които ще напиша, ще втрещят някои хора и откорено ще ме помислите за луда, но какво пък.
Имам предвид невероятното чувство да си сам в къщи, да си болен и да си затворен цяла седмица. Не,не е сарказъм. Сериозно! Не предполагах, че ще ми хареса, но сега, когато съм почти здрава (и след 2 дена почва лудницата пак) ми се струва, че ще ми е адски мъчно за това. Да, знам, че е откачено, но я се замислете, не е ли хубаво, когато навън е студено и мрачно ти да си си на топло в къщи? С любимата музика и книжка?
Пренебрегвайки сополивите истории, ангините, бронхита и болките, това е доста продуктивен период. Имаш време да станеш към 12, да си направиш "бърза супа", да преоткриеш позабравена група (в моя случай Death Cab), да прочетеш книгите, на които отдавна си лепнал етикет "когато имам време". Да вземеш захвърления скицник и да порисуваш..да ушиеш нещата, които отдавна си замислил. Никой да не те притиска със срокове и графици. Да не говорим колко е успокоително да знаеш, че нямаш нищо за вършене, освен да си вземеш хаповете (: Идилия...
Освен това, тази ангина, ми позволи да се замисля над нещата от последните месеци. Какво и да си почина от човешката простотия, която ни залива всеки ден. Да преоткрия уюта на собствения си дом (след толкова много хотели, някак невероятно е да се почувстваш в къщи). И нещо много важно - успях да измисля подаръка за любимия си човек (sun) [ Друг е въпроса, че за да го изработя ще трябва да си взема още една такава "отпуска" :D ]
Но най-важното нещо, заради което си струва да се разболее човек - НАСПАХ СЕ! :D
Иииии сега с нови сили ще направя финалния сприн преди коледната ваканция, какво по-хубаво (:

A tout le monde

"Закашлях се и се зачудих защо ли получавах втори шанс.Бях жив.Какво можех да направя,за да отпразнувам това чудо,което бе втори живот?Какво можех да кажа,за да покажа признателността си?
- Еби си майката!"
Nikki Sixx

извадка от "Мръсотията - автобиографията на Motley Crue"

Сутрешна целувка

Слънцето ме гали с топли утринни лъчи.
Обръщам се,поглеждам в твоите очи.
Бавно повдигаш ръка
и нежно отмяташ моята коса.
Простичко: "Добро утро,коте!"
по-силно е от сутрешно кафе.
Прегръдка.Затворени очи и сплетени тела.
Сутрешна целувка..и вече наш е света.

Дневен саундтрак на един лумпен - част І

Неделя .. прибирам се след странстването из пределите на милата родина и весело си тананикам Home, sweet home на Motley Crue. Ех колко било хубаво малкото прашно градче (:
Понеделник сутрин.Ставане... ох Plastic Bo - Сън. "Сън болезнено красив,моля те продължи.."
Първи път на даскало от толкова много време. Еми той Аксел Роуз го изпя бе - Welcome to the jungle, It gets worse here everyday.. същата работа. Е друг е въпроса, че предпочитам да съм в "джунглата" с него и Слаш (е не че ще се противя ако и Ники Сикс се появи за цвят :D).Колективно борене с главоболието с помощта на кафе, цигара и Dr. Feelgood.
Някъде към 3ти час. Достатъчна активност на мозъчната дейност, за да се ядосаме. Сменяме коренно стила. Sixx Feet Under - Son of a Bitch.
"Кви хора сте вие бе??Спрете да ми стъпвате в аурата! Аз ваш'та сметка! Отивам да пуша!" някви приглушени звуци на Smokin' in the boys room.
Главоболие. На кого му пука. Нали е весело. Take me down to the paradice city...
Официално изпростяване. Извън габаритна ситуация на психическа нестабилност изразяваща се в бъркане с химикал в носа на съученичката по чин. "I'm not ok,the voices in my head always say.I should be committed but being so twisted.'cus everyone knows - i'm just another psycho!"
Мисълта за него се промъква като слънчев лъч в тъмна стая.Разкъсва тъмнината и преобръща всичко.Without you, there's no change.My nights and days are grey.If I reached out and touched the rain it just wouldn't feel the same"
Спомням си снощния сън. Носталгия. Непреодолима нужда."Сънувах твоята усмивка, самотата на нощта..Сънувах, че лежиш до мене, сънувах падаща звезда..Пожелах си да не идва новият ден,за да не може зората, да те отнеме от мен!"
Време да се повеселим след даскало. "Танци луди и забава, нещо лошо взе да става, замириса на побой..."
"I want to break free.." Танци с прахосмукачка и стирка, опа аз от къде да знам, че съседката спяла (wasntme).Accidents can happen...

на Него

Je desire te dire, que je veux
toujours admirer tes yeux.
Je veux te dire,que j’ai besoin de toi,
comme la reine de son roi.
Et je ne peux pas
exister sans toi.
Mon monde ne serrait pas plein
sans tes fortes mains.
Je voudrais te dire cela
que tu as lis deja,
mais je ne pouvrais pas.
Tu m’as toujours arrete.
Ne laisse personne nous separer!
Je peux seulement mon coeur te donner.
Je t’aime pour toujours,
je pеnse que tu es ma grand amour...

Липса. Пълна липса. На каквото и да е.
Липса на вдъхновение. На настроение. На емоции. На топлина. Онази сладка топлина разливаща се в душатата ти, когато си щастлив....
Меланхолия. Това и нищо друго.
Заключени врати, музика и затворени очи. Нека света отвън продължава да се върти. Спомени, само спомени...

Начало...

Такааам ... и каква стана тя, близо 4 месеца не съм писала тук. Сега пиша. Добре.Като за начало ще обобщя последните 4 месеца с няколко думи – Dimmu Borgir & Over The Rainbow в Каварна – АДСКОТО! После почнахме даскало.. Любимият замина за родния ми град (каква ирония ?!) ... друго друго..натоварване, ндоспиване, сълзи, малко хубави дни (ясно кои са те) .. първо пътуване с БДЖ – не ми се ще да повтарям, но май няма как L и общо взето така...А да не забравя – случи се нещо много странно: Зарибих се по книги за WarCraft ?! АЗ! Да, АЗ! Луда работа ...
Амии като за откриване на новия сезон май стига :D
Пряко включване скоро ....

Kaliakra Rock Fest '09!

Иииии така, половин месец, че и нещо отгоре след края на Рок Феста в Каварна аз най – сетне се наканих да сложа резюме тука :DСамо, че това ще се случи само за първия и според мен най-най-най- най-велик концерт от феста – MOTLEY CRUE!!!Иначе за Scorpions ще кажа, че се изложиха, че концерта беше повече от тъп, че го прекарахме отстрани на тревата в разговори с разни интересни хора, надавайки по половин ухо към сцената....Единственото интересно от тоя концерт беше това защо аджеба вокалиста краде палките на барабаниста и то през целия концерт?! Както и да е ... пародия си беше, да не говорим за сбирщината дето се беше изсипала, а именно 50 ( да не кажа 80%) от хората дето бяха дошли, знаеха 2-3 мак 5 песни на групата, и се държаха като на театър, а не на концерт, но да... Иииии най-важното „ВЕЛИКИТЕ” scorpions (нарочно са с малка буква :D) дори НЕ излязоха на бис! Както казах катастрофа.
Dream Theater бяха невероятни!За тях просто думи нямам, невероятно добре издържани в музикално отношение! (bow) Ноооо да се върнем на MOTLEY->
1ви. Юли / ранно утро
Някъде м/у Камен Бряг и Добрич.
И така ...посрещнахме Джулая, а сега е време да посрещнем и ВЕЛИКИТЕ (в пълния смисъл на думата) MOTLEY fuckin CRUE!! Йес ве! Най-сетне! (music) Motley Crue – Girls,girls,girls..
Спираме в Каварна за малко,за сега всичко е спокойно.Хората бързат за работа,куче ръфа недоядена баничка...горкия град – дори и не подозира какво ще му се случи довечера (devil) .
Добрич (home sweet home)
OK,Let’s get back in 80’s ! Топираната коса, късите панталонки, надрания чорапогащник,тежкия грим, много колани и потнк – Rock Queen.
Всички ме гледат някак странно докато бавно се придвижвам до автогарата, споко като стигна в Каварна на никой даже няма да му направи впечатление,как съм облечена.
С русото Теди (издокарана по подобен начин,разбира се) се мятаме в маршрутката за Каварна и без нито минута губене започваме да разглеждаме в детайли вече оповестения размазващ сет лист. Явно концерта ще надмине и най-смелите ми очаквания.Шофьорът на буса, точно като по поръчка ни подгрява с Металика.
Каварна – 4:30
Автогара...за сега никой...Парк...пак никой...А? Ама къде са се дянали тея хора? Странна работа..
Още час минава в приказки за предстоящия концерт и подробни разкази за миналите концерти на Motley от турнето им.Между временно се минава пред тоалетната до пазара и се констатира,че сутринта когато влизах в тая тоалетна беше доста по-чисто,еми да нормално някак..
Бавно се придвижваме към площадчето,където малко по малко започват да се виждат нормални хора. Продължаваме към стадиона...Аааааа ей го народа ве! Гледай къде се скрили! Гледката е поразяваща! Рай за очите и ушите на всеки фен..Палатки,коли,хора,тенти, бира, пушек, музика ..пълна АНАРХИЯ!
Сдобиваме се с по гривничка и вече приличащи на туристи „ол инклузив” , се настаняваме на полянка за по бира и цигара.
Весел пич ровещ в багажника си весело подвиква: Ейй чорпогашника ти е скъсан! – Ай стига ве, верно ли? :D:D:D
18:30 вратите на стадиона се отварят...Влизането е доста улеснено заради гривните,но все пак редовната реплика: Хвърли си бутилката! Някак те човърка от вътре...
Настаняваме се от дясната страна до решетките и зачакваме .. Слънцето пече,бирата е топла, нуждата от тоалетна огромна, нервните окончания вече парят в трепетно очакване.Говорим си с пича до нас и се чудим над философски въпроси като: Кое ме дразни повече – чалгата или алармата на кола? А той ни запознава с теорията си защо стадион Лавис Левски трябва да бъде иззет: „Стадион В.Левски трябва да бъде иззет! Не може някви футболистчета да ми ритат там топка! Той трябва да бъде иззет и на него да се правят само концерти!”
Малко след 20h!
Започна сеееее! На сцената се качват Lauren Harris Band, които са ми меко казано безизвестни (ако изключим концерта на Maiden,но тогава хич не съм ги и чула явно). Невероятни са! Този път нямат грешка! Аааа аа Randy Gregg .. о боже! И когато дойде от нашата страна на сцената и насочи китарата си към нас..,аз се обръщам към, Теодора, тя се обръща към мен и двете мощно изкрещяваме – ЩЕ ГО ИЗНАСИЛЯЯЯЯЯ! (rofl) луда работа.
Почивка за по цигара ииииии да! Момента на истината! MOTLEY CRUE В ЦЕЛИЯ СИ БЛЯСЪК,на най-голямата сцена на Балканския! Започват с моята любима песен – Kikstart my Heart.. Vince въпреки множкото си годинки не спря да подскача по цялата сцена, е и ние не спряхме да му отвръщаме с мощен рев и рецитиране на всеки текст.Продължихме да ревем Widl Side ,после ни размазаха с Shout At The Devil и Saints of LA, не забравиха да споменат и новия си албум.Последва соло на Мик Марс...Някъде след Live Wire всичко угасна. Кво става? Докато се чудим ,прожектора се спира на Томи Лий,който заедно с бутилка уйски се настанява на колоната точно в средата на сцената на около ръка разстояние от публиката.Казва ни, че ни обича и заедно с нас скандира : Обишшам тие! Обиишам тие! Споделя бутилката си с феновете от първите редове и се връща зад барабаните за Motherfucker Of The Year.
Някъде по това време един от пичовете с тениски Спартак се приближава до мен и Теодора и ни подава перца! Перца! На MOTLEY CRUE! Специално за нас! За нас! Перца!
До края сет листа беше следния- Don’t Go Away Mad,Same Ol’ Situation ,Primal Scream ,Girls Girls Girls ,Dr. Feelgood и тъй като последните 4 класики буквално ни оставиха без глави , гласове и крака, светлините изгаснаха. Не? Нима това е края? НЕ!! На сцената се появи огромен бял роял,зад който се настани Томи Лий. Сцената се освети в бяло, музикантите се разположиха около рояла и се разнесе Home sweet home..Най-красивата гледка в живота ми! Вятъра леко развява мократа ми коса, музиката ме отнася на далеч, гледката пред мен и неописуема и някак неусетно по бузите ми се стичат сълзи ...
Това е! Това са MOTLEY CRUE! Велики и неподражаеми. Невероятно естествени! Излязоха направиха си кефа,размазаха ни и с гръм и трясък си заминаха.
Полуумрели се движим към изхода и някой до нас крещи: Аз ще гласувам за БСП! Друг се обажда: И аз! Трети:Защо? Първия: Защото така ми харесва! Теодора: И сигурно си от ЦСК нали? Първия: Дааа! Защото така ми харесва!

Angels and Demons The Movie

Вчера се излъгах и отидох да гледам „Ангели и Демони” по книгата на Дан Браун „Шестото клеймо”. Всеизвестен факт е че съм луда по тази книга, че я обожавам, че съм влюбена в нея, което не може да се каже за кино-версията и!
УЖАС!! ШОК и УЖАС!!! Как е възможно такова нещо?! Толкоз ли на никой не му хрумва, че като иска да ИЗМЕНЯ сюжета на книга, по която УЖ прави филма – ДА НЕ СЛАГА ЗАГЛАВИЕТО НА КНИГАТА ЗА ЗАГЛАВИЕ НА ФИЛМА!!! Да, да, знам, всеки режисьор интерпретира по свой начин книгата – ДА, съгласна съм! Но да превръщайки във филм една велика книга, да я окълцаш по този брутален начин е престъпление срещу изкуството!!!Но за да съм по-ясна за челите книгата:
Кьолер въобще го няма като персонаж,не съществува!
Витория открива баща си, а той даже не е дангосан с амбиграмата „Илюминати”, а въпросната пристига като факс във Ватикана?!
Ватикана вика Лангдън ( и едва ли не му постилат червен килим !! ) А на него видиш ли направо всичко му светва, кое какво е веднага му се изяснява!
Никъде не е обеснено, че убитият учен, освен партньор в проекта е бил и баща на Витория.
Няма я подземната камера за опасни материали, няма я лабораторията на ученият-свещенник (което е важна част!).
Няма ги и двамата журналисти от BBC. Не е споменато, че това братство всъщност е сатанински култ! Не е казано, как са били поставени знаците и т.н. Речите на шамбелана,прочувствените му речи, изпълнени с толкова много неща над които да се замисли човек - ЛИПСВАТ!!
Убиеца е бял и откровено кльощав момък при това с очила ?! (след като в книгата ясно е казано, че той е черен с изполински вид, огромен, силен и т.н.)
Няма я борбата във фонтана м/у убиеца и Лангдън.Няма го отвличането на Витория и завеждането и в скривалището на Илюминатите.Даже самото скривалище липсва!! Друг е въпроса,че не се разбира и какво е станало с убиеца (няма я сцената, в която той пада от терасата!). Да не говорим, че Витория и Лангдън се зърнаха всичко на всичко 2-3 пъти и че цялата романтика на техните отношения я нямаше! И не стига, че Швейцарската гвардия им помагаше, ами и жандармерията им беше фен, че чак шефа на охраната ги беше повикал !!! Но най-интересен беше факта, че кардинала-вода оживя, че стана после и папа! (tmi)ОООО да и за малко да забравя НАЙ-ВАЖНОТО ШЕСТОТО КЛЕЙМО В СЛУЧАЯ НЕ Е ИЗВЕСТНИЯ ИЛЮМИНАТСКИ ДИАМАНТ, не е невероятното произведение на изкуството съчетаващоелементите в перфектен ромб,НЕ! В случая е просто папския герб, логиката е желязна несмнено!!
Има още около стотина несъответствия, които ме мързи да изпиша, но общо взето почти нищо не е както в книгата..Жалко, че повечето хора ще запомнят тази версия на „Шестото клеймо”, а не книжния вариант, който е МНОГО ПО-ДОБЪР! (cry)

Сън

“Сън болезнено красив, моля те, продължи..!” [Plastic Bo – Сън]

Ех, сън, сън, как ми липсваш....Как искам те горещо, как жадувам за твоята прегрътка. Ех, сън, сън, защо ни пречат? Ех, сън, сън, лошави хора ( не хора, а даскали - то не е човек това!). Защо така ни разделят? Много ли искаме, сън ? Само да сме заедно в самотата на ноща....

„Пожелах си да не идва новия ден, за да не може зората да те отнеме от мен!” [Plastic Bo – Сън ]

A lui

Je t'aime,comme une petite fille
Je t'aime,tu est la flamme de ma vie
Mon coeur tremble quand je te vois
Je ne sais pas qu'est-ce que se passe avec moi
Si mon fin est pret
Je veux seulement de te sais
Que je conserve ton portrait
Dans l'envers des mes paupieres
Et pour enfin de ma confession,te declarer
C'est, que je t'ai toujours dans ma coeur garder : )

Бий хлапето : )

Честит ден на хлапето (sun) И като едно възрастно дете, чувствам този празник като личен, но хейтъра в мен, просто и днес не може да си мълчи.
Значи леко е глупаво да се сещаме за децата само на определен ден.Не не, не говоря само за онези деца, от домовете и т.н. - "спокойно" за тях се сещат и по Коледа и Велик ден - успокояващо нали?
Говоря за обикновените дечица.Онези, които биват водени рано призори в детските градини, оставяни там до вечерта на грижите на "компетентни" възпитатели (след 4-5 години се разбира колко добри са били въпросните възпитаващи,но да..) или още по-зле - онези малки сладки същества,които са още първи клас,но вече биват пращани 3 пъти седмично на уроци по английски, рисуване, математика и т.н. ?! Е къде тогава остава детството? Игрите, смеха, безгрижието? - Еми няма го, защо му е? "Да се научи да бъде възрастен!" - Цял живот ще му се налага да бъде възрастен, нека поне детството си изживее по детски!С весели игри, силен смях и ожулени колена : )

Ех... искам пак да съм на 5 (wasntme):D

Нооо стига спомени от близкото минало, да пълня термоса с кафето и да потеглям към парка за проекта ни - "Хей ръчички, хей ги две" -Rotaract Club Dobrich. Дечицааа, рисунки, тревичка, лигаааа (sun)

Поздрав с Контрол - Бий Хлапето :)

Гогол vs. Pink Floyd

02:15 - Едва отворила очи и посегнала към кофата с „наркотика” и вече псувам министъра на образованието,даскалката по БЕЛ и цялата руска литература.. Ох,родна реч омайна!Хората спят,аз ще се занимавам с Гогол, с разни Шенели, Човеци в калъфи и подобни образци на руския натурализъм.WTF?!
ОК,нека сега да представя ученическия натурализъм:
>Листи-критика,а именно - разни хора се опитват да проектират собствените си мисли върху дадено произведение на друг човек подбуден от съвсем различни терзания да напише някви неща,които след години трети да преподава на четвърти,а той да се мъчи да ги разбере с „помощта” на оня там първия. (логиката е желязна!)
>Листи-записки,кой кат’ мене – „краснопис” и обърканите мисли на онзи третия човек. (опитай сега да си разчетеш и да го разбереш?!)
>Учебник...20 минути го търсиш, 30 го сглобяваш, а в следващите 40 осъзнаваш,че това което тука някъв шести човек е написал коренно се различава от това, което ти е казал третия,че първия го бил казал за втория !?!
Както би казал един съученик : Срама нямате!
Еми нямат..!

5:32 – Айдиииии всички на кафетуууу айдии айдии дрогата айдиии! Лиготия, селения, глупости,объркани мисли...
Българската критика на руска литература в комбинация с недоспиване от последните 2-3 седмици си казва думата.
Хаотични мисли, болен мозък правещ препратки от Шинел на Гогол към Pink Floyd, тиктакащ механизъм на бомба с кофеинов тротил..

Айде Pink Floyd – THE HAPPIEST DAYS OF OUR LIVES

When we grew up and went to school
There were certain teachers who would
Hurt the children anyway they could
By pouring their derision
Upon anything we did
And exposing every weakness
However carefully hidden by the kids
But in the town it was well known
When they got home at night, their fat and
Psychopathic wives would thrash them
Within inches of their lives

Помня, някога в класа
Имахме учител- и ето
Как той подиграваше детето.
Изливаше яда си
Със гавра нечовешка,
Изваждайки на показ
Най- малката укрита грешка.
Но в целия градец се знае,
Как вечер у дома си страда:
Тлъстата му, шантава жена
Го бие до припадък.

Pain - Garden

Посей своите безплатни мисли в моята градина.Отгледай болката си в нея и я отрежи.После просто я захвърли, непотребна някъде да лежи...

Турцизация на България,честито!

„ Искат да отменят Българския Език като задължителен, т.е. държавата ни няма да изисква от гражданите си да знаят граматични и пунктоационни правила. Той пак ще се изучава, но няма да се изисква. \\\"Няма държава, която да не изисква от гражданите си, които са минали българско обучение, да не знаят книжовен език. Няма значение турци, роми, африканци, араби. Щом са граждани не трябва да се съобразяват със законите и правилата на държавата, в която имат гражданство...\\\" Това е предложено от председателя на Комисията по образованието и науката господин Лютви Местан! На 20 март е прието на първо четене без възражение. Защо не е казано по новините никой си няма и на представа. „ <- Това съобщение получих снощи по Skype и честно казано онемях. Онемях пред глупостта,пред продажността и ако щете кретенизма на политиците в България. Интересен е факта,щом не изискваме БЪЛГАРСКИ, какво ни е нужно? Ааа,да, колко съм недалновидна-следваща крачна на Лютви Местан сигурно ще е : Внасяне на предложение за задължително изучаване и изискване на ТУРСКИ ЕЗИК! Представи си само, мили читателю, как отиваш да полагаш МАТУРА по ТУРСКИ...От там обаче тичаш на матура по Религия с Корана под мишница и пишеш изпитна тема за Мохамед.Хах идилия..и после иди разправяй,че си българин. Сякаш не е достатъчно,че и сега българският не се изучава особено засилено,а се набляга на литературата,че отгоре на всичко голяма част от хората м/у 14 и 20 години не са много наясно с граматичните и пунктоационни правила,ами дай сега да е незадължителен! Другото – защо ТУРЧИН (опа извинете РЯЗАН) е председател на Комисията по образованието и науката?! Само това искам да разбера! Какво българските политици са се свършили,че опряхме до РЯЗАНИЦИТЕ?! Как може да се повери на някакъв си рязаник образованието и наука в България?СРАМ!Еми да..преди се е наблюдавала европеизация,сега наблюдаваме ТУРЦИЗАЦИЯ. Защо ли? Защото хората масово забравиха историята на България, забравиха националната си принадлежност,а сега ще забравят и българския език. Не искам да завършвам толкова мрачно,но все пак: КОГАТО ПРАВОТО СЕ ПРЕВЪРНЕ В БЕЗПРАВИЕ СЪПРОТИВАТА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА!!
Съпротивявай се,българино!!! Все още има надежда за оцеляване!!

Аз съм просто човек

Днес подтикната от всички малоумни същества и случки около мен, се сетих за една много любима българска песен с още по-любим текст...(без една от строфите (отбелязана с *) , но все пак...)
Щурците-Аз съм просто човек

Аз не съм комунист и никога няма да бъда.
Аз не съм нихилист и никога няма да бъда.
Аз не съм антихрист и никога няма да бъда
Аз съм просто човек.
Аз съм просто човек!

Аз не съм екстремист и никога няма да бъда.
Аз не съм шовинист и никога няма да бъда.
Аз не съм терорист и никога няма да бъда.
Аз съм просто човек.
Аз съм просто човек!

Рефрен:
Обичам синьото небе, обичам земята.
Обичам твоето лице, обичам светлината.
Обичам вашите ръце-зовящи свободата!
И мразя всеки, който ми пречи да бъда Човек!

Аз не съм бюрократ и никога няма да бъда.
Аз не съм технократ и никога няма да бъда.
Аз не съм тарикат и никога няма да бъда.
Аз съм просто човек.
Аз съм просто човек!

Рефрен:
Обичам синьото небе, обичам земята.
Обичам твоето лице, обичам светлината.
Обичам вашите ръце-зовящи свободата!
И мразя всеки, който ми пречи да бъда Човек!

Аз не съм комунист, аз не съм нихилис,
аз не съм шовинист, аз не съм терорист,
аз не съм антихрист, аз не съм екстремист.
Аз съм просто човек!

Аз не съм бюрократ, аз не съм технократ,
аз не съм тарикат, аз не съм плутократ,
аз не съм психопат, аз не съм общопризнат.
Аз съм просто човек!

Аз не съм милитарист, аз не съм маоист,
аз не съм ционист, аз не съм каратист,
аз не съм ленинист, аз не съм утопист.
Аз съм просто човек!

Аз не съм сталинист, аэ не съм рецидивист,
аз не съм националист *, аз не съм колективист,
аз не съм товаист, аз не съм оноваист.
Аз съм просто човек!

„И мразя всеки, който ми пречи да бъда човек!” Определено постоянно ни се пречи да бъдем хора. Защо?

Мрън-блог-пост-прост

Време е за редовния ми мрън-блог-пост-прост!
Еми кво да кажа,тотално изумена и потресена съм от случващото се около мен.От къде да подхвана, даже не знам.
Като за начало любимия Last.fm става платен.Еми браво,ама не мерси!Опс,поправка става платен за всички освен US,UK и Германия.Струва ви се нечестно? ВЕРНО???
Мисля да внеса предложение новините вече да не се казват „По света и у нас” ами „По света и в София”.Защо ли?-Еми защото лично на мен ми писна да слушам за боклука на софианци. Сякаш „боклука в София” е събитие от световно значение,че цяла седмица го коментират денонощно заедно с това как Борисов се изрепчил на Станишев,а той не му останал длъжен!
Та като заговорих за тях двамата...Само на мен ли ми приличат на махленски хулигани?То не бяха закани, хвърляния на ръкавици, язвителни реплики...Пфу!
И понеже това са моите 5 минути мрънкане,да ги използвам пълноценно и да си кажа и другата болка-как може да има толкова чалга по света, как?! То бива,бива ама чак пък толкоз..Тази неделя бях в Търговище,хубав хотел 4 звезди,едно-друго, красиво и изискано,всичко точно – ДА АМА ДОКАТО НЕ СВАЛИШ СЛУШАЛКИТЕ НА MP4 и не чуеш ГНУСНАТА ЧАЛГА носеща се във фоайето на хотела!Думи нямам!Е,не съм казала да ми пуснат Guns N’Roses,Sonata Arctica или Manowar,да се почувствам добре,но „знам диагнозата и чакам дозата..” WTF?!Да не говорим,как това оронва реномето на въпросния хотел,че ще стане дълга,широка,мътна и кървава..

Криза ли?

И цигарите поскъпнаха..УЖАС, удари ме и мене кризата! 3,50 за кутия...Което значи,че слагайки ходенето на кафе, пушенето в даскало и муфтенето от разни хорица трябва да си приготвя около 7 лв само за цигари да речем и още може би 3-4 за ходенето на кафе, и 2-3 за нещо да се хапне или пиине в даскало, и ква стана тя? – Еми стана,че на средностатистическия ученик пушач и добра душа даваща цигари,са му нужни между 12 и 15 лв за преживяването на един учебен ден (в най-спестовния вариант на схемата!).Което за седмица прави около 105 лв, и кво прайме ?!

Теория на „логиката” на новото общество?!

От няколко седмици активно наблюдавам поведението на обкръжаващите ме индивиди, което ме доведе до следните изводи.
Първо „Колкото повече даваш на един човек, толкова по-малко го оценява той”. Интересно как хората свикват да правиш разни неща за тях и дори не ги забелязват?! Странно..много странно! Правиш всичко за тях , а те- нищо не отразяват. Обаче ако случайно не успееш да помогнеш с нещо – веднага се отчита,че си некадърен и т.н. и т.н.
Второ „Колкото по-добре се държиш с един човек, толкова той се отнася зле с теб” Още едно странно нещо!
Трето „Хората са неблагодарни и все по-наблагодарни стават” Мисля,че не казвам нищо ново, но все пак ...
И четвърто – „Ти си длъжен да се съобразяваш с чувствата и времето на другите, но никой не го еня за теб самия”
От тези си открития заключих, че за да не се ядосваш за глупости трябва да си груб и неотзивчив и разбира се в никакъв случай да не мислиш за другите. Което означава, че трябва да се превърнеш в скот, за да запазиш равновесието в живота си. Не е ли жалко ?!

Садизъм и перверзия под лунна светлина

Крачеше сред черната пустош на изпепелена долина.
Непоколебим под лунна светлина.
Покрай реки и водопади от кърви,
В нощта на живите-мъртви.
Викове на хиляди животи
Идващи от всички посоки.
И един особен глас в нощта
Глас на прокълната душа...
Жаден бе за гореща кръв
Жаден за свежа плът.

Разпилени човешки останки
Садизъм, перверзни осанки
Той-звяра с ледена душа
Тя-демона от съня
И двамата тичат
През някакъв призрачен портал
Реки от кръв се стичат
И гледат ги някак със печал

Перверзия, ужасяващи викове
И глад трупан с векове
Жажда за нейната плът
За горещата й кръв
За тялото й гърчещо се в неговите ръце
За това,как в гроба ще я отнесе
Зъбите си в нея впи
Живота от й бавно изпи.

Остави я бездиханна на земята да лежи
А той отново сред пустощта продължи
Реки кръв искряха със злокобен плам
Сенки се премятаха насам-натам
Викове раздираха нощта
А демона вървеше с безоблачна душа.

Лице на мъртвец

Кучето заподскача весело между пухените завивки и я близна по нослето.Игривите му кафеви очи,пълни с доброта и невинност шареха по нея. Зарови пръсти в снежно бялата му козина,допря брадичка до топлото му чело и сякаш времето спря своя бяг.
Някъде там, далеч се чуваха последните акорди на сутрешната аларма.Слънцето пареше по шията й. Странен сутрешен вятър влезе през прозореца. Някак необичайно свеж,но все пак носещ белезите на града.Промъкна се без покана и погали лицето й.
Лицето на един мъртвец...

Hey you ; )

Хей ти!Точно ти.Човекът от тълпата.Защо гледаш света с апатия?Защо не се усмихнеш на слънцето? Порадвай се на лъчите пробягващи по угриженото ти лице.Не се плаши, аз съм просто малко дете.Ела седни на тревата до мен. Разкажи ми за твоя ден...

Отрови се в деня й

Будилника иззваня. Звука се заби като дрелка в мозъка й. Вдигна глава от възглавницата,огледа се бавно... Беше 4:30. Тъмнината я обгръщаше, а сънят я дърпаше надолу. Нямаше сили да стане. Гърлото й изгаряше. Остана в леглото загледана в тавана. Заспа....
Мазен ритъм се прокрадна в съня й. Отвори рязко очи,скочи на крака. „Какво по дяловите става?!Къде съм?!Що за извращение с ушите ми!” Часовника показваше 5:14. Спомените от предния ден и плановете за днешния малко по малко започнаха да се връщат. Втурна се в банята. Падна. Поряза бедрото си на един ъгъл облепен с теракот. Кръвта сякаш я събуди. Болката се разля по цялото и тяло. Трепна за миг. Раната беше дълбока и не спираше да кърви. „Какво толкова може да се случи?”-помисли си тя. Преглътна горчилката в гърлото си и продължи да сплита черната си коса.
Пиейки поредната конска доза от сутрешния си наркотик се бореше с противоречивите чувства в себе си. Душата и беше коктейл от страх, щастие, паника, детски смях, сарказъм и несигурност. А една роза стоеше в противоположния край на стаята и я гледаше тъжно.
Червено листче падна на пода. Бавно. Грациозно. Безшумно. Сякаш розата плачеше...Тя се наведе да го вземе. Раната отново закървя. Парещата болка,с която вече беше свикнала изчезна. Сега сякаш хиляди игли се забиха в крака й. Сълзи от болка я давеха, отпусна се на пода.
Погледна през прозореца.Два гълъба стояха на перваза. За момент и се стори,дори че си говорят. Може би правеха планове за бъдещето...
Изгубила се в мислите си бе забравила за огромната рана. Пък и какво значение имаше някаква си травма, при всички задачи за деня. – Никакво. Опита да стане,но не можеше. Липсата на сън и болката казаха своята тежка дума. Тя притвори очи,готова да заспи. Airbourne- Too much,too fast, too young..телефона и званеше. Приятен глас я изтръгна от прегръдката на съня. Мислите и отново се събраха и подредиха. Опитваше се да говори както винаги-оживено и по идиотски,никак не се получаваше. Затвори телефона.
Гласа от другата страна я беше зарадвал. Трябваше да стане и да превърже крака си. Чакаха я толкова много неща,не можеше да позволи на някаква си рана да провали плановете й. А и вече беше сигурна,че има някой който да вярва в нея.
След минути замина за студиото...

Само листчето от розата и капките кръв останаха по пода. Гълъбите ги погледнаха със съчувствие и отлетяха...

Здрач (Twilight) = ВЕТО!!

Тъй като урагана „Здрач”(Twilight) порази голяма част от обкръжението ми се насилих да пропилея 2 часа и половина в гледането му. Еми нищо особено за мен.Може би трябваше да прочета първо книгата(както правя обикновено),но все пак филма си беше боза.
Тромаво развиващо се действие, с изключение на едни 10-15 мин.(след втория час) и тъкмо си казваш:”Уха стана интересно!” и те свършват,за да бъдат заменени отново от посредствени разговори с метафори и задушаваща романтика.Главната героиня или по-скоро актрисата пък беше адски невзрачна.Нито излъчване,нито харизма,просто едно обикновено момиче.
Някак в самия филм не открих тръпката за себе си,нищо не ме трогна и чесно да си призная едва го изтърпях!Най-вероятно заради натрапчивата романтика.Вярно филма е направен с цел,когато го гледаш да изпаднеш в някакво вътрешно противоречие дали агнето може да се влюби в лъва,но да бяха се замисли,че това вече не е новост.
Колкото до вампирите-аз имам особен афинитет към тях,но тук някак самите им образи не бяха изградени цялостно.

Но за да завърша позитивно ще кажа,че на който му се чете истинска история за вампири,любов и битки,може да прочете трилогията Кръгът на Нора Робъртс,със сигурност ще остане по-доволен отколкото от Здрач=))

[П.П.: от целия филм май само песничката на Paramore-Decode става :d]

Лицемерие

И вече всички и изглеждаха еднакви. Сякаш в миг прогледна. Видя маските,които преди смяташе за личности.Най-сетне разбра що за глупачка е била. Нещо я душеше и трябваше да се махне.Всичко в нея неистово крещеше да бяга,но не можеше. Стоеше като закована,невярваща на собствените си сетива. Продължи да гледа,да слуша,да не вярва. И така дълго,докато накрая малкото й сърце просто не издържа.
В този ден валя.Валя защото,тя го искаше.Дъжда отмиваше маските малко по малко. Дъжда от нейните сълзи разяждаше пластовете фалш и лъжи.
Накрая те се погледнаха един друг.Не бяха това,което преди дъжда.Бяха грозни и разядени от злоба. Обърнаха си гръб и всеки потъна в собствената си злоба.Като паднали ангели започнаха да търсят място да се скрият,за да изградят отново старите маски. Не успяха, слънцето от очите й дразнеше очите им, изгаряше ги отвътре. Лъчите проникваха в измършавелите им тела, се увиваха около нервните окончания и пареха. Пържеха се на бавен огън и се молеха за дъжд,за прошка и сълзи.
Нея вече я нямаше,но друга на нейно място се появи. По-наивна,по-красива и по-ранима.

Не-Поетеса

Пиша неща,
който само аз чета.
Пиша за света,
пиша за любовта.
За лицемерие
и отвращение.
За смеха
и радостта.
За нежната прегръдка
и приятелската милувка.
Неща,които само аз чета.
Но все пак искам да споделя.

Зима,любима,любов,Пирогов

Днес,повреме на семинара,на който присъствах във ВУМК,проведохме една ролева игра,която се състоеше в съставяне на четиристишие по зададени думи. Всеки стих трябваше да завършва съответно с:
……..зима
……..любима
……..любов
……..Пирогов!

Ето и някой от най-ярките хрумки на колегите:
~*~*~*~*~*~*~*~*~
Тук е сурова зима
А в къщи моята любима
Прави с други любов
А мен ме вкара в Пирогов!
~*~*~*~*~*~*~
Хубава зима
Прекарвам с моята любима
Но нашата любов
Ще ни вкара в Пирогов!
~*~*~*~*~*~*~
Зима пак е зима
Аз се гушкам с моята любима
За любов е време за любов
Хайде да избягаме от Пирогов!

И моите произведения естествено :
~*~*~*~*~*~*~*~
В тази студена зима
Всеки иска да е близо до своята любима
Но от толкова любов
Някой Ромео май ще влезе в Пирогов!
~*~*~*~*~*~*~*~*~
Ех,тази красива зима
И нейната перелина любима
Всичко някак ме изпълва с любов
Но паднах и отдихох в Пирогов!

Не е кой знае какво,но за минута и половина никак не е зле :D:D

На Тедко

Като малко дете те обичам и както момиченце гледам в очите ти.Опиянена от тях,свита на две в теб се сгушвам,до сърцето ти туптящо само за мен.Защитета от целия свят до себе си ме притискаш, а аз мечтая.Мечти за бъдеще,за цветни слънчеви дни. Мъничка в ръцете ти изглеждам,беззащитна и невинна в твоите кафеви очи.Нищо и никой не съществуват щом до мен си ти.

Може би

И как може в един такъв сив и привидно скучен понеделник тя да е усмихната? – Еми може.
И то не стига,че е усмихната, ами даже й е едно..едно...едно дето и тя самата не може да го обесни. Гледа през прозореца слънцето опитващо се да си пробие път през облаците, мига умно срещу искрящия сняг и се чуди,какво й става. Дали заради ремонта на съседите,който я изтръгна от красотата на съня или е заради липсата на топла вода за сутрешен душ или пък дефицитът на кафе в бурканчето си е казал думата,но някакво странно мило чувство се е разляло из душата й.
Замисля се за слънцето.Зимното слънце,толкова плахо,неуверено и борещо се със студа,като самата нея.Крие личите си в косите й, играе своята игра по шията й. Докосва душата й като стих,като песен. Странни чувства породени от едно обикновено на вид зимно слънце.Обикновено?Та нима има нещо обикновено в нейния свят?
Що за мисли? От къде се взеха? Може би..но не..не възможно...може би..
Може би е заради наближаващата пролет...Може би...

(music) Epica – Solitary Ground

Достатъчно красива ?!

Днес една приятелка ми каза, че „ момчето на мечтите й „ я е отрязал, защото не била достатъчно красива. Та по този повод реших да драсна ред-два.
Значи има един голям парадоскс. Уж всички казват: „По-важна е душата!”. Но в следващия момент се разбира,както в този случай,че не е така! И че колкото и красива душа да имаш,ако не си типичната Impulse.bg фръцла- не си ДОСТАТЪЧНО красива. Досататъчно ?! WTF ?!
Ето един прекрасен текст на Недялко Йорданов >

Много е грозно
мойто момиче.
Но аз го обичам,
кажете защо.
Ще кажете всички
защо съм се хванал
но аз ще ви кажа
че то е добро.

Грозни са мислите,
грозни са нравите,
грозно е всичко
на тази земя.
Само добро и красиво
за мене е
моето грозно
момиче сега.

С него за мен
красотата е истинска
както със никое
друго преди.
Аз не разменям
мойто момиче
за никакви други
чужди неща.

Е да, ще кажете , обаче такива мъже няма! Има или не, аз ще го търся! Онзи,които ще ме обича заради самата мен с всичките ми недостатъци, а не човек заслепен от външната опаковка без значение дали зад нея има личност или всичко е просто жалък плагиат.
Знам...сама ще си умра :D:D:D:D

Мрън-мрън..мъжка му работа

Та днес съм в мрънкащо настроение...То не стига,че се разболях,ами и тези мъжките екземпляри вече ми лазят по нервите. Визирам няколко индивида. Подадеш му малко нежност и разбиране,то ти се качва на главата!
Като не се обадиш-„не се сещаш за мене”. Като му звъннеш-„абе знаеш ли колко работа имам сега,остави ме намира”. После жените не знели кво искат.
Пък как могат да ти объркат графика за деня е просто неописуемо- „в 4,не в 5,всъщност в 3,абе я ако искаш направо към 8” !? Но ако смениш часа на срещата с по-късен се почва: „не искаш да излезеш с мен ли?” и т.н.
Странно само на мен ли ми напомнят за жена в ПМС ?

Войната продължава

С края на последните 3 седмици от първия учебен срок опълченците за момент забравиха за войната: Учител-Ученик и свалиха гарда.Но ХубаноЯдния враг нападна отново в гръб,използвайки най-големият си коз – липсата на време.
Атаката започна още от понеделник,когато беше оповестено,че контролно на V дяла по история ще се състои на 11.02.
Врага настъпваше още по-яростно с писмено на 200-300 думи по немски на 09 или 11.02
Вече паникьосаните ученически чети,бяха напълно разгромени от новината,че нова атака с френски литературен привкус се готви за 09.02.
Но под заплахата на Наполеон ІІ КрАстева за нападение от изтребители Су-30МК въоражени с около 400 думи и израза и подкрепени от пехотна част от 4 урока всичко друго остана на заден план.

С напредването на времето положението отиваше от зле към по-зле.Учениците прибягнаха към последния им останал вариант-план к.К.Ц.Н.С.Х (крепене на кафе,цигара,никакъв сън или храна)....

Сутрешна паника

Давайте дрогата! Давайте кафето! Бързо! Без захар! Чисто! Никакво мляко! Никаква сметана!Карелия! Цветна! Запалка! Хубу може и кибрит! И пепелник!
Весника! 24 часа! Как няма? Кой го няма?! Весника ми?! А ето те бре!
Влизай в колата,бързо бе,тате! Ох,скапан светофар! Кой му е дал книжка на тоя?!
Спри климатика! Не пусни го! Смени радиото,не забрави.. Тихо новини! А не то реклама само било...

Истерията-СВ. ВАЛЕНТИН!

Вчера,7 февруари късния следобед - страхотно време и прекрасни хора около мен. Слънце,свеж въздух,любимия парк,кучета и деца тичащи напред-назад из градинките и краката ти...и разбира се най-страхотните приятели на света. До тук всичко добре,даже страхотно,N’est pas?
Снимки,лига,гоненица,падане в бръшляна-вече направено.Шопинг?-Е защо пък не?
Еми защото има седмица до "Великия празник” Свети Валентин.Думи нямам!Масовата истерия по сърчица,ангелчета с крила като сърчица,мишленца държащи сърчица,чаши във формата на сърчица,картички със сърчица и всякакви непотребни друнджурии във формата (или със) сърчица,вече е нетърпима!То бива кич,бива шарения,ама това вече не се понася!!След 2 магазина имах чувството,че самата аз станах розова,а очите ми се превърнаха в сърца! Що за глупости?!Не остана стока в който и да е магазин,на която да не пише I love you,baby! Kiss me! Je t’aime! и подобни разновидности на човешката лигавщина! Тоновата гама също не пада по-долу : розово,ярко червено в краен случай бордо.
И докато се смеем истерично на поредния хипопотам с пухест задник и надпис I LOVE YOU! с верния ми магазинен спътник (той си знае) и се чудим и маем „Кой по дяволите би харесал нещо подобно?!” осъзнаваме,че „сърцатата епидемия” е покосила и всички наред без разлика в пола,възрастта и ъъ липсата на вкус.
Картината на угрижени съпрузи на по 30 трескаво разглеждащи влюбени картички и пробващи кутиики-сърчица за поредното непотребно сребърно бижу,което ще връчат на жените си;откровено раздвоените не,ами разхлядени тийнове поставени пред екзистенциалния въпрос : Какво да и/му взема?-Някак си бих ги преглътнала,но да видиш мъже на около 50-55 да търсят розова опаковачна хартия на червени сърчица – това вече е ПРЕКАЛЕНО!!!
Да не говорим колко глупав всъщност е този празник! Защото ако искаш да покажеш на някого,че го обичаш,трябва ли ти специален повод или ден?
П.П.: И що за глупост да мислиш,че колкото по-голям е подаръка толкова повече човека срещу теб би се трогнал? Мъжка му логика :D:D

Усмивката

Цената на усмивката научих една сутрин преди около 6 месеца.
Беше хладно майско утро,някъде към 6:30.Слънцето упорито отказваше да се покаже,а въздуха беше влажен от среднощният дъжд.Вървях към училище с обичайните спътници – цигара, нес кафе без захар и Rock балади звучащи от слушалките.Бях потънала в проблемите си и мислите ми прескачаха от крайност в друга.Знаех,че и днешния ден няма да е лек.Като този предния и този преди него, и тези преди тях...Вече дори не помнех от кога слънцето не беше озарявало лицето ми.Сякаш всичко вървеше наопаки.Случваше се да си кажа:”И сега нещо ако не се обърка!”, и се случваше.Точно както го рисувах в мислите си.Да мечтая не смеех.Не виждах смисъл.
Вървях по калната улица и се чудех на SMSа,който бях получила преди няколко секунди с текст „Усмихни се!”.Апатията ми към света премина в гняв.Да се усмихвам?На какво да се усмихна?На калта по токчетата ми?На студа щипещ лицето ми?На влагата пареща очите ми?На проблемите си?На какво?И кой ли би успял да се усмихне в тази ситуация?
Повървях още малко така докато MP3 player-а ми не отказа.По дяволите,изругах наум,и това ли трябваше да се скапе?Седнах на тротоара,не ми се продължаваше,краката не ми се подчиняваха,а и липсата на сън си казваше думата.Нямаше никого за това отпуснах глава назад и затворих очи.Стояла съм така известно време,докато някой не дръпна ръката ми.Обикновено бих изпищяла и отскочила назад,но сега ми беше все едно.Отворих бавно очи-беше малко момиче на около 13,нисичко с руси коси,огромни кафеви очи и .. и .. и усмивка.Тя ми се усмихваше.Аз приличах на смъртник,а тя ме държеше за ръка и се усмихваше.Бяхме само двете,никой друг не се виждаше.Слънцето още спеше,а мъглата се стелеше като над гробище.
Попита ме да не би да ми е лошо и може ли да помогне.Не очаквах нещо подобно.Тя просто стоеше там с прекрасната си усмивка насред калната улица и се тревожеше за напълно непозната в полумрака на утрото.Не отговорих..не успях.Уувствах,че трябва да кажа нещо,но думите се давеха в гърлото ми,очите ми се пълнеха със сълзи,а тялото ми трепереше безконтролно.”Защо не се усмихнеш?”Тя стоеше пред мен с русата си коса развявана от вятъра,а усмивката и канеше на рандеву моята.И не знам от умиление ли,от внезапен лъч надежда ли,се усмихнах.Плахо,през сълзи,но все пак се усмихнах.Личицето и се озари още повече,каза ми „чао” и заподскача надолу по улицата.Дълго гледах след нея докато осъзная какво всъщност направи с мен това малко човече.Дори не ми се вярваше,че е истина,но продължавах да стоя усмихната и да се взирам в улицата.Нея отдавна я нямаше,но плахата усмивка беше все още на лицето ми.
Усмихнах се по-уверено,започнах да вървя...все по-уверено и по-ритмично.И сякаш всичко се промени.Имах чувството,че слънцето играе в косите ми,че музиката звучи в учите ми.Всичко ми се стори толкова симпатично.Калната улица,тъмните облаци,криещото се слънце и музиката,която чувах само аз.....
Когато стигнах в гимназията,вече бях сигурна,че всички ме гледат с недоумение и дори потрес,но не ме интересуваше.Аз пеех песен,която никой друг не знаеше,сияех напук на мрачното време и мечтаех въпреки всичко и всички.
И всичко благодарение на една единствена усмивка,подарена ми от загадъчното малко момиче с русите коси=))

Прилив на сила

Дори след залеза,живота продължава.И след пороя,винаги слънце изгрява. Кризата преминава,болката отшумява,но мечтата остава.Дори всички мостове срутени да са пред мен,аз брод ще намеря в слънчевия ден.Слаба съм сега и още как,но сили в себе си ще намеря пак.Нищо не ще ме сломи,духът ми не ще разгроми.И на дъното на емоционалната яма,с тъмнината и тъгата ще се съюзя и пак ще победя.Стълба ден след ден ще си градя,не просто ще тлея,а ще горя!Ще пламтя,защото съм човек,силен с воля и мечти,способен ако реши и в космоса да полети.Усмихнато момиче ще бъда отново аз, напук на всички вас!

/Специално посветено на всички,които се опитват да ме стъпчат!/

Бягай!

Уплаши ли се,най-после?Уплаши ли се от мен?От индивидуализма ми?От нежността и упоритостта в мен?Бягай от мен,бягай!Аз не съм за теб!Аз не съм за слаб човек.
Уплаши ли се,сега?Не си?!Добре,тогава просто с мен поговори.Страхувай се от силата вътре в мен.Страхувай се от това,което ще направя с теб.Има опастност да станеш като мен.А никой не обича мечтатели.Ние сме странни,невероятно диви,но все пак странно красиви.
Сега се уплаши,нали?Тогава БЯГАЙ!! Бягай,бягай от мен! От мен и моята природа,и всички от моята порода.Бягай и не поглеждай назад! Не,не мисли,че си различен.Просто човек от тълпата,това си ти.Нито повече,нито по-малко.Страхлив,безчувствен и скучен.Не,аз не съм такава,аз искам музика,звезди.Бягай,докато още можеш!Бягай и не се обръщай!Бягай,иди при всички еднакви.Бягай от мен,аз не съм за теб!

Просто Аз

Понякога съм слаба.Понякога съм най-силната в света.Плача,смея се,крещя,ридая,но винаги мечтая.Просто Аз.
Музика в ушите,слънце в очите.Все нагоре,все нагоре гледам.Към небето синьо.Към звездите,към луната.Но не и в земята.Мечтая неуморно,упорито.Крия се в мечтите.Утешавам се в тях.Прегръщам всяка една.Дори до болка ранена или от луд смях заслепена,пак Аз.
Не искам да съм друга.Чужда.Не искам да съм непозната.Непозната за мен самата.Просто мечтата и Аз.Няма да спра да мечтая,да се смея,да ридая.Просто Аз и моят свят.Той,моят измислен,прекрасен свят.Пълен със слънце и топлина.Моят свят,богат на мечти-събран в моите очи.
Това съм просто Аз.

Цветен е света

Казах ти,че цветен е света
С прикрита болка ми се изсмя.
Помолих те да помечтаеш с мен
А ти ме погледна огорчен.
Защо ми казваш,не?
Все пак аз още съм дете?
Ела и се гушни във мен
Нека останем така само за ден
Позволи да ти покажа цветовете на света
Нека бъдем заедно и цветен ще е съня
Прегърнати да полетим
Света да покорим
Ръцете ми в твоите
Очите ти в моите
Виж колко красиво е сега
Казах ти,че цветен е света =))


Повярва ли ми сега?

Прегърни ме

Прегърни ме.
Утеши ме.
Сякаш съм малко дете
Толкова малка в твоите ръце
Страх ме е от света
От тъмнината,от шума
Прегърни ме!
Заведи ме в омагьосаната гора.
Прегърни ме!
Целуни ме под лилавата луна

Мечти

Мечти

Колко красив е с вас света
Цветен и безкраен е съня
Сякаш ми давате крила
Щом пожелая да летя =))

Стихче от Нона посветено на мен и моите очи =))

Красивите сини очи.
Кристални като небе.
Носещи свобода.
Красивите сини очи.
Търсещо своето място.
Гледащи все нагоре-към безкрая.
Те са там и те пронизват,
Но не със хладината на една изгубена любов.
А с топъл лъч надежда.
Красивите сини очи на едно усмихнато момиче.
Тя носи в себе си слънцето.
Тя иска да докосне небето.
Момичето,което често остава неразбрано.
Момичето,носещо в гърдите си пламъка на младостта.
Момичето,което твърде късно опознах.
Тя ще дочака своя миг.
Тя вече е жена

[Оригинална публикация-> http://redbutterfly09.blogspot.com/ ]

Момичето с хвърчило в ръка

Не съм аз...Или поне не съм тази,която бях...
Бях ли или още съм? Някъде там,в някое кътче дълбоко в мен,дали още живее малкото момиче,което тичаше с хвърчило в ръка?
Плаша се.Плаша се от себе си и теб. От всеки звук в тъмнината бягам като сърна.Но към теб вървя. Та ти си демон! Защо не спра?
Сякаш пеперуда в мрежата на паяк-нежно предвкусваща смъртта,но безсилна.
Агония,последна сълза,последен звук .. край !
Какво стана с момиченцето в мен? И то ли умря?
Или още тича по пясъка с хвърчило в ръка?

Краят на играта

Пропаст..Тъмнина...А някога просто исках да летя..
Някога..Тогава,там в миналото.Всичко се промени,как,кога,защо-дори не помня.
Грешна стъпка? Лоша постъпка?Отдавна или сега? Време,думи,дела без значение?
Нали в края на играта и царят и пешката влизат в една и съща кутия?
Падам,изправям се , продължавам,спъвам се, минавам през невъзможното..Бързам за къде?
За да се докажа? Какво доказвам? На кого? И защо?
Нали в края на играта и царят и пешката влизат в една и съща кутия?

Нали?

ХуманоЯдните отвръщат на удара!

05.01.09 00:01 h – Официалния край на коледната ваканция.Смесени чувства.Пънк музика....Само след 7 часа всичко отново ще затанцува в познатия на всички ни ритъм.И какво му е толкова лошото ще каже някой. Ами лошо е !

Лошо е понеже още от първия учебен ден на 2009г трябва да си готов за работа на 100 ако не и на 200%.Контролно за събуждане,изпитване вместо "Добро утро" и писмено като за „Много години”.Но след коледните чудеса не свършват до тук,спокойно!

Като бонус получавате и това че ще трябва отново да гледате физиономийте на едни хуманоиди наречени съученици и съгимназисти , 20% от които не харесвате, а 70 откровено не понасяте , но да има около 10 процента които ще се радвате да видите ( не че и през др време не бихте могли да им видите мутрите:))

Оооо да щях да забравя има и една НеХуманоидна,а по-скоро ХуманоЯдна раса наречена благозвучно ДАСКАЛИ . За тях началото на учебната 2009 г е дългоочаквания шанс за отмъщение за греховете на „стадото неграмотници” ,които са длъжни да обучават (или поне да симулират).

А ученически смъртни грехове колкото ти даскал иска:

- Лично мнение (Грях номер едно!Ама как така тоя няма да мисли като мен?ГИЛОТИНА!!)

-Абстрактно мислене (Абе тоя за къв се мисли?!АЙНЩАЙН с тениска на ManOwaR!?!)

-Да не поканиш класната си на механата с класа (Аз не че щях да отида и не че шях да благодаря за поканата,ама как така без сантименталности тоя път?! Верно,че няколко пъти им отказвах (около 3 години) и верно,че пиша малко двойки(средно по 2 на глава от населението) и че се държа малко арогантно, ама как няма да изявят желание да ме поканят!? ДОНЕСЕТЕ ВЪЖЕТО,ЛИЧНО ЩЕ ГИ ИЗБЕСЯ!!)

-Да поправиш г-жа за грешна дата или провописна грешка (Абе тоя как си позволява да ме поправя,че България не пада под византийско робство в 1013,а в 1018г?! Ще му отрежа главата като на Чарлз І ,донесете Ескалибур!)

И още куп други незъзнателни прегрешения дебнещи те от всички страни.Но за сметка на това жестоко наказвани от ХуманоЯдните.

Приготви се млади Дон Кихоте за неравна битка за оцеляване!

„АЗ ОТИВАМ И ЗНАЯ ,ЧЕ НЯМА ДА СЕ ВЪРНА,ЩЕ БЛЕСНА КАТО ИСКРА И ЩЕ УГАСНА”
(Димчо Дебелянов)

Едно среднощно пътуване в търсене на надежда

Събота късен следобед и нета отново спря...винаги така се случва,спира или в събота или в петък и до понеделник нямам връзка със света и любимите си хора... ;(Но може би сега това ще ми е от полза,поне няма да се налага постоянно да обеснявам защо света ми е крив или нещо подобно..
Истината е,че имам нужда някой да ме изслуша,ама не в скайп...това е тъпо,някви хора ми пращат мечета,които протягат ръце към нищото,аз пращам същото мече и се лъжем,че това помага..най-жалкото е,че повечето от хората дори незнаят какво да ми кажат...

Не ми се седи в къщи..дали да не се обадя на някой от Сашовците за разходка и кафе...всъщност не,не искам да виждам никого....но какво да правя за да се разсея от тези мрачни мисли?Може би ако изпуша няколко цигари на тераската ще измисля нещо.

Измислих го!ЩЕ ЗАМИНА! Имам днес и утре..мога да се върна в неделя вечерта....Остава само да реша къде да ида.Да видим какво имам..:вилата на Албена
офиса във Варна

офиса в Балчик
къщата на село
да ида в Шабла

къмпинга до Шабла

Сега остава да сметна всички плюсове и минуси..значи:Ако ида в Албена,няма да мога да си почина...ще се наложи да се обадя на баба,че ще съм там,за да не се изтърсят неочаквано.Освен това мисълта да съм толкова близо до морето сама не ме блазни,с моя късмет ще ме ужили някой комар,ще се сгърча на земята и няма да има кой да ми помоне..Но пък ще мога да гледам как слънцето залязва над морето,а ако имам късмет парапланеристите може пак да са на билото..Не това отпада.Офиса във Варна..там има интернет което от една страна е хубаво,но пък ще се изкуша да си пусна скайпа и пак няма да има ефект от това,че съм заминала..Мога естествено да пренебрегна факта,че е пълно с компютри,но всички тези автоматични прозорци,шантаво заключващи се врати и онази злобна противопожарна система нещо не са ми по вкуса..От друга страна пък ще мога да се кача на покрива и да гледам залеза и после небето с всички звезди,мога да си взема и картата на съзвездията,която татко ми купи от планетариума в Смолян и да се опитам да ги намеря...Обаче може би ще ми е малко самотно,но не искам да вземам никой от Добрич с мен и без това достатъчно често ги виждам...Може да се обадя на чичо от Варна и да взема малкия братовчед с мен...
Офиса в Балчик не е лоша идея от гледна точка на това,че е доста по-удобен за релаксиране.Първо няма толкова много плашещи системи за сигурност,противопожарната инсталация се деактивира много лесно и ги няма тея хилядите кабели и кабелаци,които ме плашат..И там мога да изляза на покрива,обаче ще трябва да разпъна повечко одеяла,защото по мойте спомени беше с чакъл..Пък и кабелна няма...Не тва отпада.Къщата на село...ами то там е прекалено мрачно,а последното което ми е нужно сега е мрак(не според мен,а според „умните”ми приятели).Но дори и да си опъна хамака под крушата,най-много да настина,защото там е течение.Значи това отпада.Ида ли в Шабла няма да се отърва от баба и дядо и техните загрижени физиономий и жалки опити да помогнат.Ще бъде все едно съм си в Добрич.Ще си видя кученцето,ама не,това отпада.Къмпинга до Шабла,може би все още няма да е в пълна готовност,въпреки че бунгалата няма как да избягат..Ама пак съм близо до морето и съм сама,значи не.И така решено е,ще се обадя на вуйчо да доведе кученцето и после да ме заведе до офиса във Варна

След 20 мин ще дойдат с кола от офиса да ме вземат,а вуйчо каза,че е на работа и няма как да доведе кученцето Сега най-важното:да си приготвя нещатаЗначи ще взема:лаптопа,чаршав,3 одеяла,картата на съзвездията,книга,малко храна(може да си купя от Варна),фотоапарат,малко дрехи,спрей за комари...май това е по-важното.Готова съм,значи заминавам!

Пристигнах най-сетне в офиса.Голямо пътуване беше,за има-няма 50 км ни спря патрулка 2 пъти,освен това тъпака,който ме вози беше някъв нов и половин час ми обеснява колко бил притеснен,че возел дъщерята на шефа(сякаш съм с нещо по-различна )и не можех да си пуша в колата,попаднахме в някво скапано задръстване,мотахме се 2 часа в Кауфланд докато си намеря от моето мляко,после още 40 мин на касата чакахме.Най-накрая,когато си мислех,че цялата тая простотия е свършила се оказа,че още нищо не съм видяла.Отключиха ми портала след като охраната се поинтересува защо дъщерята на шефа била в офиса в събота вечерта(подразни ме това,че не пита мен,а тоя дето ме караше )Влизайки в сградата обаче се оказа,че съм забравила кода на алармата,та се наложи да ходя пак до любопитния охранител.Излизайки на покрива,за да си разположа нещата забравих,че прозорците се заключват автоматично и така се оказа,че не мога да вляза обратно в стаята и отново охранителя да ми отвори..горкия човечец на луд го направих

След толкова перипетий най-после успях да си легна на покрива.Толкова е хубаво и спокойно слънцето вече е почти залязло,но е някак задушно.Както е задушно преди дъжд,дано завали,за да се разхлади малко.Чичо каза,че горкото ми братовчедче постоянно плачело от горещина,бедната душица .Както предположих,щом не успеят да ме открият в скайп,ще се раззванят на GSMа.Понякога са толкова смешни.....Мими каза,че в Албена е валяло защо и тук не завали?
Чувствам някакво странно чувство на спокойствие,сякаш се рея из облаците,сякаш нищо лошо не се е случвало...Все едно последните 3 седмици не ги е имало и всичко си е както преди...Интересно е как за 3 седмици толкова много неща се промениха:започнах да уча,нещо което никога преди(дори за изпита ми в 8кл)не бях правила;спрях да излизам постоянно;открих,че в къщи може да е уютно и приятно;научих се да живея с около 4 часа сън на седмица;разболях се от анемия;оказа се,че съм безнадеждно наивна;разбрах,че съм още по-голям инат отколкото мислех че съм;и още куп неща...Може би цялата тази агония ще ме направи с нещо по-силна,ето вече разбрах доста неща за себе си-разбрах например,че ми е по-лесно да говоря с непознати за това,което ме измъчва,което е жалко при наличието на толкова приятели,които искат да помогнат.Но как се помага на човек,който е загубил вяра в собствените си възможности?-Никак.Може би трябва сама да си помогна.....Точно така,трябва да се сетя какво ме правеше щастлива преди да се превърна в маланхоличното,апатично и мрънкащо същество,което съм сега!Направо се чудя на хората как още ме понасят,явно са доста търпеливи или просто не вземат полужението насериозно.Да се върна да идеята за нещата,които ме правеха щастлива:обичах да чета книгада вървя под дъжда
да ходя боса по треват, след което да се прибера в къщи с изранени крака и да ми вадят половин час трънчета от ходилатада седя на някоя поляна и да си правя съпунени мехурчетада съм с Мими и Петя на тераската в къщи,да се припичаме на слънце и да си мислим какви късметлийки сме,че се имаме една другасъщо пеенето...да си пусна музика и да пея и да си танцувам сама по хавлия в къщи..
да се разхождам по плажа,точно там където се разливат вълните
да стоя на камъните под моста в Шабла
..................
Моста в Шабла!Как не се сетих???Преди винаги там отивах,когато ми беше тежко..Седях там с часове,а вечер гледах към фара..Защо да не отида отново там?О да плиткоумна съм-той е затворен,нали се срути...
Ама от друга страна той е срутен до половината,значи едната половина все още е добре.Ако не съм напълняла много ще мога да се промуша през огражденията..Точно така,това може да помогне.Татко каза,че след 2 до 3 часа един от тировете с износа за Румъния ще мине да ме вземе и по пътя си ще ме остави на морското селище.Сега остава само да си събера багажа и да чакам...Смятам да се приготвя както преди,когато ходехме със Светльо там:ще си направя кафе,ще взема сандвичи,портокалов сок,дискове с рок и фотоапарата.
Вече съм в старата част на морското селище,но нещо не се ориентирам,може би защото мина много време от последния път когато бях тук сама.Но спомените са живи,а и в крайна сметка морето е само от едната страна все ще открия къде беше входа за моста.
След 2 часа шматкане по безлюдни улички,пазене от золобни кучета,спъване и безмислени разговори по телефона,най-сетне се добрах до входа на моста(да де до няква импровизирана пейка пред входа).Имаше едни рибари,които много ме развеселиха.Около 5 мин ме гледаха как се въртя около собствената си ос и се чудя по кой път да поема,след което един от тях се престраши да попита коя съм,от къде съм,какво търся и защо изглеждам така.Наложи се да проведа един от най-безмислехите разговори в живота си,за да обесня че странно облечена тийнейджърка,която се движи доста некординирано и неориентирано с лаптоп под ръка.слушалки на учите и цигара в устата не е чак толкова озадачаваща гледка.Добре де,повече от странно е,имайки предвид факта,че освен по-горе изброеното,дрехите ми бяха под всякаква критика:тениска на Браян Адамс,над нея карирана риза,която беше закопчана леко накриво(ами трудно се закопчавам в тъмното),дънки,на които единия крачол беше залят с кафе+смешните кецки с човечетата.Освен това в 4 сутринта аз бях със слънчеви очила,косата ми беше всичко друго освен вързана,абе все едно се връщах от 20 години из най-страшните джунгли на Амазонка.Стига съм разправяла колко окаяно изглеждам,починах си,сега да видя дали съм напълняла много или още има надежда да се промуша през бодливата тел без поразий за гърба ми...

Както си и мислех,напълняла съм доста от преди 3 години.Одрасках си супер жестоко гърба на телта,но като изключа това е супер.Налага се да вървя леко,защото дъските под мен скърцат доста зловещо.Но поне съм на моя мост!
Колко е хубаво тук,все едно времето спира,за да се върне назад..Спомням си първия път когато дойдох тук,бях на 5или 6 години с вуйчо.Помня го,защото отидох до края на моста и откъснах парче от ватата на тръбите,оказа се че тя бучи ужасно много и после голям рев беше докато се приберем и баба изчисти ръката ми с кислородна вода .После идвах често тук със Светльо преди да замине за Канада,вземахме неговоя лаптоп и слушахме стари рок балади,докато гледахме как рибарите прибират лодките от морето,а слънцето залязваше...Идвахме винаги,когато искахме да сме сами и никой да не ни занимава с глупости или ни беше тежко.Сега обаче съм само аз...но сякаш нищо не се е променило,старият потънал кораб си е все още там,рибарите все със същия ентусиазъм се суетят около лодките си,слънцето отново се къпе в морската вода,рибите в плитчините под моста все така ми се усмихват и аз все още им давам вафлени корички,Jon BonJovi отново ми повтаря,че винаги ще ме обича....всичко си е като в последния път,когато бях тук,с тази разлика,че тогава имах любим човек,който ме беше прегърнал
Хубаво е когато се сетя колко добре си живеех тогава-живота ми беше плетеница от любов,романтика,смях и прекрасни гледки.

Слънцето наполовина изгря.Това е любимата ми част от деня-виждат се едновремено отиващата си луна и прекрасното слънчице.Тук е толкова спокойно,човек може да си събере мислите,да забрави за всички проблеми и просто да се наслаждава на изгрева,чашата кафе и цигарата...
Каква късметлийка съм всъщност.Има хора,които не са събрали толкова красиви гледки за цял живот,колкото аз имам в себе си за 16 години.Може би не всичко е черно-бяло... причината не е че съм хванала черната котка,а може би,че не съм видяла бялата..

Един ден може да се сещам за това колко отчаяна се чувствам сега и да разбера кога точно всичко се прецака...Поне вече не се чувствам самотна.Незнам дали е заради Bryan Adams или защото спомените ме топлят или просто,но съм малко по-добре.Започнах да разплитам малко по малко кабелите в главата си и наистина има още неща,които да направя,за да съм щастлива.Няма логика света да свършва с една провалена любов,малко караници с приятелка,хронично недоспиване,скандали с родители,няква буфча по химия и анемия...Аз си го представям малко по-иначе.Краят на света..да речем,друга по-висша раса излиза от земните недра,нейни подкрепления нападат по въздух,започва се космическа битка,но Бен Афлек и Мат Деймънд вече са на преклонна възраст и не се наемат да спасят света и накрая остават само хлебарките и някой откачен мечтател като мен,който да вписва в лаптопа си всичко случващо се около него.Има и друг вариант,не толкова епичен,но все пак...Огромен астероид от черна невидима маса лети към Земята,неграмотните американски учени от NASA не успяват да го засекат навреме,той се удря в Земята точно на 06.11.(защо ли точно тогава)и всичко свършва.../След милиони години се появяват хората от изгубения континент Атлантида и започват да се чудят какво е ставало докато тях ги е нямало,но това е друга история/.Но аз мислех за нещо друго .. а да за това че май не бива да се отчайвам,ако се отчая няма да успея да се справя по френски и физика и най-много да навредя още повече като се издъня на финалните си изпити.

Интересно,че няма комари или може би аз толкова обилно съм се намазала с лосиона,че не смеят и на метър около мен да прехвърчат..ами кво да направя,ако имаше аромат,щях да знам колко слагам,ама...

Взеха да минават хора и да ми се чудят на вида и позата в която съм застанала.Не,по-скоро ги тревожи факта,че мостът можело са се срути всеки момент..но това са глупости,той е затворен за рибари,едно е 20-30 рибаря по около 70-80 килограма всеки,друго е аз с мойте 52 килограма.Освен това аз от около 5 часа почти не съм мърдала,а и ако моста тръгне да пада,ще се хвана за парапета.

Вече е около 10 и май взех да изпитвам глад.Това е хубаво,защото до преди няколко часа не исках и да чуя за храна.Ще трябва да си спомня къде имаше ресторасти и да се моля да са отворени и да имат в близост до масите контакти,за да си презаредя компа.

Както си мислех в единствения отворен ресторант предлагат само риба,някакви неща с месо...абе от цялото меню аз ям само препечения хляб и може би млечната салата...и ся кво да ям??може се навият ми направят един кашкавал пане за към препеченото хлебче..
Добре урехих се с прегорено хлебче,кашкавал пане,кафе с мляко и портокалов сок.
Управителя излезе пич и ми разреши в 15 да гледам формулата тук.
Трябва да се обадя на татко,че съм добре..горкия няколко дена само стои като в небрано лозе и незнае как да помогне.Явно е доста изплашен и отчаян,щом ме пусна да тръгна ей така без цел,без посока...Жалко е,че страда заради мен,но нищо не мога да направя...

Малкият плаж и той си е същия.С тази разлика,че сега само аз съм тук,няма ги малките пищящи дечица и истеричните майки тичащи зад тях.Мисля,че ми трябва малко сън,дори на мен ми се доспаJискам някой да ме гушне ;(

Ох,за малко да изпусна Формулата...добре,че не се бях отдалечила много от ресторанта...Ама че тъпо,няма го Павчо да си говорим за състезанието или Мими да ме пита кое какво е(все пак е нова)Въпреки всичко не вярвам,че ще има кой знае колко за обсъждане-Кими стартира първи,ако нещо стане Маса е зад него и ще му пази гръба,все пак са съотборници.Освен всичко друго оная маймуна Хамилтън ще стартира 13ти,което автоматично го отписва в първите 20-25 обиколки,а до тогава Кими ще има солидна преднина.ЕТО ЗАПОЧВА СЪСТЕЗАНИЕТО !!

Меко казано съм разочарована...Заради няква тръба която се откачи Кими се забави,но поне е 2ри и 4ти (има 2ма на 2ро)в шампионата.Този път обаче ми хареса карането на оня пигмей Хамилтън,в началото на състезанието имах чувството,че гледам Монтоя,когато все още се състезаваше в F1..отдавна не бях виждала толкова агресивен и откачен пилот на пистата..Беше точно като Монтоя или ще завърши първи или няма да завърши въобще. Е манго завърши,но с наказане и извън зоната на точките.
Мисля,че е време да поемам за Добрич,все пак имам да си науча по френски за утре,а и ми се ляга на легло,от този пясък ме заболя гръба.Но може пък да остана за една последна разходка по брега до към 7-8.

Татко каза,че лично ще ме вземе в 8 от селището...

Мисля,че пътуването ме успокои,сега се чувствам някак по-добре.Незнам как ще е като се прибера,но съм заредена с полужителни мисли и усещам някакъв странен прилив на енергия..незнам,май се казваше НАДЕЖДА!

На една изгубена любов...

Морето на две се разтвори
смирено път й стори
тя беше бледа,но така красива
а сърцето й от болка се превива
роклята черна по пясъка се влачи
момичето безсилно крачи
Навлезе тя в дълбоката вода
и взе със себе си остатъка от своята душа
водата й стига до половина
изведнъж сърцето застина
видя го на брега,но не ще се върне
по-добре морето да я погълне
Той ще страда може би,
но никога няма толкова да го боли.
Поредната вълна приижда
в тъмното само неговите очи вижда
отпусна се спокойно тя
в смъртта откри свойта свобода
на света тя нищо не остави,
защото той нищо не й даде...

[Вдъхновено от моя любовен живот,написано от Дани :) ]