От много време не съм писала тук. Но за какво да пишеш, когато всичко е еднакво? Едни и същи хора, с едни и същи лицемерни усмивки.
„Аз не съм лицемерна!”-да бе.. аз току що се преместих на тази планета!
„Ама аз го/я обичам” хах по тази причина до преди седмица веехте бойни знамена и сформирахте армии. Нищо. Интереса казват обединявал. Явно е вярно. Но не, това не е лицемерно. Това е..нормално.

Обичам хората на крайностите. Може би, защото самата аз съм такава.
„Обичам те.” – добре, обичай ме, винаги, въпреки всичко.
„Мразя те” – мрази ме, но истински. Не „ако”, не „когато”, а принципно си ме мрази.

Толкова несигурни ли се чувстват всички, че да не искат да признаят истинските си чувства и мисли за другите? Еми..жалко. Живейте си в лъжа.
Казвайте си колко се обичате във Фейсбук, правете се на много близки пред хората, заблуждавайте се.
Казвайте на хората, че ги харесвате и нямате нищо против тях, а после вярвайте на лъжите им, че и те ви харесват.
Е, аз пък ще си го призная; Не ви харесвам. И какво от това?-нищо Какво значение има?-никакво. Нещо да се промени- не. Нещо да ТРЯБВА да се промени – НЕ! Тогава защо просто не си казваме истината? Не е толкова страшно, нали?

Депресирана съм. Не спя, не ям, не виждам, работя, работя и работя. Не толкова заради самата работа, колкото за да не мисля за теб. И за всичко, за всички.
Аз уж винаги съм умната, разсъдливата, рационалната, но все пак .. Липсата на сън е. Или нещо друго. Все тая. Време е да прибера чувствата си в кашон, който да скрия дълбоко в килера на моята душа. И да се моля никой никога да не извади този кашон, да не се доближи толкова близо до този килер, да не го открие.
Глупава съм. Глупава и наивна. Идеалист в свят на подлеци.
Ако беше тук щеше да кажеш обратното, но не си, няма да бъдеш и навярно не искаш.
Никога няма да прочетеш това. Никога няма и да разбереш какво искам да кажа. Никога няма да те интересува. Навярно.
И все пак съм глупава...

Север

Здравей, любов.
Какво искаш да ти кажа, че те обичам - права си. Обичам те. Всичко в теб и трепета, и нежността, и мъката дори. Но не мога повече така, любов. Изяждаш ме , изпиваш ме, оставяш ме без дъх. Ние трябва да се разделим, любов. Аз на север, ти на запад. Защо така ли? Защото аз трябва да спра да чувствам, а ти да залезеш със следващото слънце. Обичах те, любов, обичам те все още и може би винаги ще те обичам, но ние трябва да търсим щастието. Личното щастие, онова скритото. Да, любов, аз знам, трябва да съм силна. Но, любов, кажи ми ти не беше ли достатъчно силна? Дойде изневиделица, но си отиваш всеки ден малко по малко.
Довиждане любов, не сбогом, ще се видим. Тогава, когато сме готови един за друг. Веднага щом се научим колко самодостатъчни сме си.
Довиждане, любов, не ме помни със зло. Аз винаги ще знам, че ти ме обичаше, че аз те обичах, че това беше всичко. Но беше и никога няма да е отново. Не сега и не с теб..

Импровизиран бивак с компоти пред блок в "Широк център"

Този път малко на битова тематика. Не обичам битовизмите, но понякога могат наистина да ти вгорчат живота. Особено ако въпросният живот е меко казано номадски!

Да, сякаш не е достатъчно, че живея на две места, както и това че вещите ми са пръснати на 4-5 други, или това, че не се застоявам в града за повече от 48ч, ами и в единствената сутрин, в която имах шанс да поспя някой реши да вдига шум.

Почитаемият „гражданин” какво мислите беше направил? Кое е най-нормалното нещо за 7:30 в един средно голям (водещ се голям) град? Ама разбира се, човека най-нормално си цепеше дървата под моя (добре де, на Марина) прозорец! И разбира се, по-късно същия ден също толкова нормално си свари зарзавата в естетически издържана тенекия от миналия век. Красота, грация и гордост!

И все пак това е нищо в сравнение с мястото, което ми предстои да посетя. Планираме (те планират, аз просто нямам право на вето) семейна почивка някъде из Странджа. Хм..да, добре, да речем. Тази част от България ми е доста мътна, нищичко не знам за този край, но имам много лоши подозрения, че условията ще са като при почивката ни в Доспат. Въпросната злополучна т.н. почивка за моята милост беше нещо несравнимо. Да…никакъв wi-fi, никакъв обхват, никакъв шанс да проумея какво ми говорят хората и минимални шансове да се приспособя към среда, в която е нормално кравите да се разхождат из „центъра”! Та така де може да не е толкова зле…Добре де, явно ще е много зле и все пак ще се опитам да гледам положително доколкото мога… Аммм… амм… еми не, не го мога това с положителното мислене. ПОМОЩ !!

Няколко бързи идеи за оцеляване в градската жега

Ако не искате нервите ви да играят пого в лятната жега можете да се опрете на следните насоки.
- Избягвайте да си включвате мобилните телефони. Това е най-добрата защита от непрестанните разговори в стил:
-Хайде да излезем
- Пак ли? Вчера бяхме заедно.
- Е и? Айде да излезем!
- Ама ние и онзи ден и по-онзи ден бяхме заедно.
- И кво?
- Ами ами..малко множко май ще ми дойдеш...
Истината е, че човека не ви е неприятен, просто ако излезеш с някой в понеделник, вторник и сряда за по 3 часа, в повечето случай просто няма какво съществено да си кажете в четвъртък! А и си е досадно до голяма степен...


- От скука хората стават още по-заядливи. Така, че не са иключени скандали от рода на "Защо си се прибрала и не си ми се обадила?????!!" "Не сме излизали от цяла седмица, може ли такова нещо!!!" или любимото: "Имаш време за другите, за мен не!". Както казах по-горе - НЕ СИ ВДИГАЙТЕ ТЕЛЕФОНА - не вещае нищо добро в 90% от случайте.

- Ако пък си вдигнете телефона и не попаднете на разговор от горепосочените, то значи вие определено ще бъдете засипан или с постоянните покани или с досадни задачи като "плати сметките" "попълни данъчните декларации" - общо взето раздел "досадни"

- Примирете се, че дори когато кажеш на някого "зает съм" "спя" или подобно, той няма да се трогне и ще продължи да ви досажда.
В КРИТИЧНИ СЪСТОЯНИЯ просто подавайте грешна информация в клюкарника т.е. фейсбук. Най-лесния начин да объркаш противника е чрез информатора му.

- Не се надявайте, че ще можете да вземете душ по всяко време. За зла участ ВиК са най-добрите както винаги и правят целогодишна "профилактика" без предупреждение. Следващия път, когато влезете за душ - по-експедитивно, че току виж сте останали с душ гел, но без вода.

- От жегата хората превъртат, имам предвид повече от обикновено. Вземете го под предвид следващия път, когато се опитате да обесните на милата съседка от горния етаж, че 06:30 не е подходящо време за каланетика!

- Намерете си хоби и си го развивайте по възможност на сянка или в близост до климатик. Повярвайте не искате да се разхождате в горещината сред хора с поизбила пот по челата и специфична миризма. Излезте или рано или късно през деня. За ваше добро е.

- Откажете се от утопичната идея, че може да излезете в стил "неглиже даже е комплимент" и никой да не ви види. Няма такива филми!

- И ако си мислите, че ще разходите новите си сандалки с тънки токчета без произшествия: вземете си такси! Свиквайте с пост-модернистично-разкопания-дизайн на някои от улиците, защото няма изгледи да се промени към нормално-европейски.

Ееех накратно е това, успех в оцеляването и да - забавлявайте се =))

гимназия?

Нееееееееееее! Защо спя? Колко е часа? Какво правя? Какво ЩЕ правя? Успах се!! Къде са ми записките? А тука са, защо са в кафе? Какво е това?! Какво трябваше да правя? Кафе, кафе... Да си сипя кафе.. Къде са ми цигарите.. Аха интерферентност, насоченост, административно деление..а това беше друг предмет. Интерферентност, насоченост, монохроматичност, бензон .. Абе какъв бензон?! А да химия.. не физика.. ох чакай историята щях да уча.. Та значи Крум правил поход до Силистра, а да де Константинопол, а Маламир се правил на водопроводчик, а не чакай този беше друг... Пък в това време Алеко се кандидатирал за "По "изборите" в Свищов", където пук имаше древна византииска крепост..с канализация...
Абе аз защо съм толкова зле? Ааааа да, уча в ЕГ!

Хм...въпреки,че имам за учене реших да прегледам малко блогове. Стигнах до няколко заключения. И така:

Първо: ПО ДЯВОЛИТЕ СПРЕТЕ С ДЕПРЕСАРСКИТЕ СИ ИСТОРИИ! Толкова сте досадни и банални, че дори турски сериал е по-интересен от вас! "Боли ме..*ред сополи*..боли ме..*хлъц* пак ме боли..*подсмърч* много ме боли.." (и всичко е от това, че ми се счупи нокът, че се сетих за бивше гадже от преди 5-10 години, или просто, защото и аз самия не знам какво искам и нищо не правя като хората..)

Второ: ЗАЩО СЕ ОПИТВАТЕ ДА СЕ ИЗРАЗЯВАТЕ ТОЛКОВА ДЪЛБОКОМИСЛЕНО ЗА НЕЩО ЯВНО БЕЗМИСЛЕНО? Чувствам се като Алеко Константинов, който все казвал "Защо и аз не мога да пиша дълбоко, дълбооооко като други?". Тавтологията е дразнещо нещо!(да, знам нямате и идея какво е това-яде ли се, пие ли се...)

Трето: ПИШЕТЕ ГРАМОТНО! Добре, бездарник, бездарник, но защо и неграмотник?! Сякаш не е достатъчно, че засипвате интернет с еднотипните си ревливи си постове, ами дори не си правите труда да ги напишете на правилен български. Една, две грешки - да, на всеки се случва, ама това е прекалено вече!

И като за завършек:КОЙ ВИ Е ИЗЛЪГАЛ, ЧЕ МОЖЕТЕ ДА ПИШЕТЕ?! Верно, не енужно да сте кой знае колко добри, но все пак..това си е чисто изтезание за читателя. Еднотипни теми, литературна култура-нулева, постоянни повторения, безкрайно дълги изречения - безобразие! И разбира се, задължителната фраза: "Просто искам да го напиша,за да ми олекне" (в различни вариации, разбира се) Добре, но защо трябва да занимавате всички а) с депресиите, сополите и ревовете си .. и б) с неспособността си да се изразявате. Като ви е тежко вземете си лист и пишете на него.
Както е казал един древен философ: "Ако мъката е истинска, а не фалш, тя е лична и на никои друг"

Забавен комплекс

Сега ще пиша. Имам право на своите 5 минути обществено мрънкане. Обикновено казвам, че хората са тъпи, некадърни и т.н. Този път обаче нямам усещането, че са тъпи, а по-скоро, че са злобни. Имам предвид,аз самата мога да съм доста злобна на моменти, но в случая имам предвид по-скоро завист. Да, завист е. Много е странно. Защо вместо да завиждаш, не се постараеш да постигнеш това, което е предизвикало завистта ти? Освен това се убедих за пореден път, че комплексите за малоценност при някои хора са страшно големи. Поне е забавно да гледаш как се опитват да ги избиват по супер елементарни и смешни начини. Нищо, продължавайте..аз се забавлявам. : )

Съдбата на един кораб

Някъде около 7ч е, аз пия трето кафе и се опитвам да науча нещо по френски. Но мисълта ми е друга. Имам един фундаментален въпрос. Какво правим ако знаем, че определен човек просто няма качествата за дадена работа? Казваме му? Да, в случаите, в които няма да настъпи необратим катаклизъм. Въпроса е … въпроса е, че понякога човек вярва в нещо, в някой, но после..после въпросният човек не оправдава доверието. Точно обратното. Какво правим в тази ситуация? Мълчим и чакаме кораба да потъне, казваме и кораба потъва или горещо се молим за попътен вятър ?
Просто знам, че вината е моя и не спирам да се чудя как може да съм била такъв идиот! И се надявам, че всъщност не съм сбъркала в първоначалната си преценка, но знам, че никога не бъркам за тези неща. О, по дяволите ЗНАМ, че съм сбъркала! Личи си от километри!!!! Но го знам СЕГА. Защо не тогава. Този път дори аз няма какво да направя.
Колкото повече мисля, толкова повече осъзнавам, че предизвиках поредица от събития, които са на път да разрушат нещо градено прекалено много време. По дяволите, хората са черни или бели..не са сиви, кой освен един идиот не може да си помисли, че някой има много лица. Не е вярно! Хората не могат да бъдат и такива, и такива. Няма такива филми!
Чувствам се зле. Знам какво ще стане. Знам, че всичко ще потъне. Ще се сгромоляса и ще изчезне. И аз ще съм виновна за това! Не трябваше да става така. Просто това не беше човека, който трябваше да подкрепя. Не и в този случаи!
А може би, проблема е че се намесих в хода на съдбата. Че я промених, че взех нещата в свои ръце, така както сметнах за добре. Явно не е било за добро.
И отново стигаме до въпроса: Мълчим и чакаме кораба да потъне, казваме и кораба потъва или горещо се молим за попътен вятър ? ;(

Странни болни мисли

В последно време се чувствам доста странно. Навярно, защото постоянно съм заета и не спя, не ям и т.н., но дните ми се сливат. Спомням си, че съм правила нещо, че съм говорила с някого или просто съм видяла нещо, но дори не знам кой ден от седмицата е бил. Нещо като теорията на Платон за „едното” – „едно е всичко и всичко е едно”. Шантава работа.
И все пак чувствам някакво странно удовлетворение и щастие. Някак си, изведнъж ми просветна колко прекрасни са хората, с които съм се обградила за тези почти 18 години. По някакъв начин, най-сетне започнах да осъзнавам, че съм късметлиика. Имам всички предпоставки да бъда най-щастливият човек на света. И все пак нещо продължава да ме гложди. СТРАННО Е!
Имам предвид, не разбирам само в моята психика ли е заложено това вечно недоволство?! Не е ли редно, когато постигнеш нещо, за което много си работил, да му се насладиш за известно време. А аз, аз какво правя – постигнала съм въпросното нещо, някой ме поздравява,а аз вместо да се зарадвам, съм започнала да обмислям следващата си задача наум. „Дам, сега да свърша това, ще направя другото. После това, за да направя онова….” Просто е ненормално! Нямам думи. Не се разбирам, а толкова много искам. Просто да знам кое не ми е наред! Никой друг не се държи така, това е глупаво, по дяволите !!
Друг е въпроса, че живота ми преминава в бързане. И мисля, че точно това е обяснението и на горния проблем.Постоянно все бързам за някъде, за нещо…
Както и да е, трябва да бързам за среща …. После да се прибера и да бързам да свърша всичко и после да бързам да си легна, за да бързам да се наспя и да започна отново да бързам и както и да е …

Доволна съм. Всъщност много рядко го казвам,но сега съм наистина доволна.
Ваканцията започна, колкото и кратка да е тя.
Идва Великден т.е. ще съм във вихъра си с правенето на козунаци, боядисването на яйца, украсяването на малки кошници за роднини и семейни приятели, сгъването на салфетки като пиленца, украсяването и т.н.
Този месец се очертават и няколко пътувания и най-важното събирането нa Детския Съвет към Държавната агенция за закрила на детето. Нямам тъpпение да видя всички (sun)
Освен това всичко върви сравнително по план (подчертавам сравнително). Така,че докато нещата необратимо не се прецакат ще съм доволна.
Любимият си идва на 1ви. Кoето е страхотно (sun).
А да, хората ме дразнят... В часност в момента под прицел ми е един определен човек, чиято усмивчица искам да изтрия! Какво да направя? Просто мразя, когато хората парадират със щастието си. ОК, станало нещо (неособено значимо) и трябва всички да слушаме за това по 100 пъти на ден?! Я се успокойте бе хора, какво ви става, как може да се въодушевявате толкова за нещо толкова преходно..? Както и да е, не ми пречите докато не започнете да навирате преходното (защото то ще е преходно) си щастие опасно близо до мен. И все пак, с нетърпение очаквам нещата да поемат по логичният си път и тази противна усмивчица да слезе от лицето ти.
Както и да е :)
Засега важното е, че аз съм щастлива, колкото и егоистично да звучи. ;р

P.S.: обичам, когато всичко се развива по план..т.е. по моят план :D

Мъжете и порното

Нямам думи. Просто нямам. Как може! Как е възможно да има толкова гнусно и извратено нещо като мъжа. После ние сме били нимфоманки. Глупости! Истината е, че повечето жени никога не биха паднали толкова ниско, че да стенат в неистова наслада пред монитора. Подчертавам ПОВЕЧЕТО!
След малко проучване от моя страна се оказа, че не само мъжете, които нямат възможност за редовен секс се домогват до екрана. Дори мъже водещи активен сексуален живот (под активен разбирайте – абсолютно всеки ден) гледат порно поне веднъж седмично.
За Бога това е гнусно! Къде остана романтиката, нежността и сакралността на този акт?!
И сякаш това не е достатъчно, ами и мъжката част си позволява и да се чуди защо на жените им било неприятно (отново подчертавам – на повечето).
Ами на коя жена по дяволите би и било безразлично знаейки, че любимия й предпочита мастурбирайки да мисли за някоя друга освен за нея?! Освен това е доказано, че мъжа при всеки следващ акт затваряйки очи вижда голото тяло, което е видял при последния си подобен контакт. Следователно… те си представят, че спят с някоя друга, ама ние да сме спокойни. Свине!

Както и да е, този пост стана доста вулгарен и гнусен, но все пак трябваше да споделя. Прасета!

Хората ме дразнят. Знам, че не казвам нищо, което да не съм казала, но все пак държа да го отбележа отново.
Доообре. Ще говоря хипотетично, без имена (както ме е учил Алекс xD)…Какво бихте направили ако имахте две същества, които виждате почти всеки ден и които ви дразнят ужасно много? Да и аз си мислех за екстрадиране в Сибир...(колко хубаво звучи). Но мисълта ми беше, че тези дребнички хорица могат да ти отровят и бездруго горчивия живот. Първо, как може да има толкова глупави и несъобразителни същества?!? Явно може. Второ, как може подобни индивиди винаги да се лепят за мен?! Явно и това може… И трето, как може все още да не са се самоунищожили от собственото си слабоумие?! Да, знам и това може. И привсе, че мога да приема гореспоменатите за някаква проста грешка на Архитекта на Вселената, по никой начин не проумявам измеренията на човешката наглост и натрапчивост. Абе хора вглеждайте се в малките знаци и жестове. Проявявайте малко такт. Не е толкова сложно, че малките ви мозъчета да не го побират..надявам се.
Остави това, че тези същества са нахални и нагли и т.н. ами и по странен начин държат да ме информират за делата и състоянието на тяхната личност. Абе кой го интересува какво си правил/а или кога си се прибрал/а, или какво казал някой за нещо си..? Не и мен всеки случай! Кой по дяволите ви е насадил грешното впечатление, че ако обсебиш разговора и хората около теб млъкнат означава, че си ги впечатлил?! Ще го кажа възможно най-отчетливо О-Т-Е-Г-Ч-А-В-А!!!
И понеже не заслужавате повече внимание ще завърша като Nikki Sixx в Мръсотията: Еби си майката!

Отново

След като Хрис ми се скара преди няколко седмици и след като вече си получих поправения лаптоп мисля, че е време да преустановя практиката си на Не Писане. И така Хрис, ето искаше да пиша – пиша xD.
Като за начало искам да споделя едно много интересно откритие – 1 месец без компютър = 3 месеца. Пояснявам, когато нямах компютър, за 1 месец свърших работа, която иначе бих вършила 3 месеца :D Странно е някак..
Освен това искам да се оплача от нещо, което много ми тежи напоследък.. Как може човек да намрази предметите, които най-много обича? Как ли – лесно. Уроци + ЗИП + училище = безгранично отвращение от историята и литературата. Това е ужасно! Винаги съм мислела, че за да се занимаваш с нещо трябва да изпитваш любов и страст към него, а тези хора какво направиха – убиха ми желанието. Whatever.. Важното е, че след 3 месечно прашасване на рафта, най-сетне прочетох Изгубеният символ. Прекрасна книга! Е, разбира се за мен Шестото клеймо (Ангели и демони) си остава най-хубавата книга на Браун, но все пак.
Толкова е хубаво, че вече няма сняг и студ (sun) И все пак щастието ми не е пълно. Навън пече слънце, а аз трябва да стоя затворена в училище, в къщи или на урок и да се занимавам с Вазов, средновековие и фотоелектрични ефекти – крайно нечестно! Както казва Христо Димитров „няма нищо честно!” Искам на полянка, искам на пейка с Мимс и цигара, и в Каварна с Тед..и на мостчето с милото..и на слънчевата тераса с Алекс..и лято искам! Искам! И да свърши проклетия срок, и уроците и цялата тази истерия. Мечти.
Исках още нещо да кажа и го забравих…Иначе хората са тъпи и безинтересни, ама това не се брои, защото го повтарям постоянно..
И най-важното – L.A.GUNS на 6. май в Каварна!! Щастливо Тедииииииииии (sun)(sun)(sun)

Без марка и адрес

Кога за последно писахте писмо?
Е,аз съм старомодна. Правя го. Пиша на лист, после го слагам в плик,залепям плика и не ти го изпращам.
Какво ли би казал, ако прочетеш всичко в тези писма? Как ли би се чувствал ако знаеш какво усещам аз?
Опитвам се да запълня празнината в мен пълнейки кутията за обувки с писма. Просто бели пликове с листи от тетрадка вътре, подписани със син химикал Шнайдер. Глупаво. Да,глупаво е! Но понякога имам чувството, че запечатвайки плика запечатвам и сълзите си вътре. Затварям всички ужасни чувства. И може би поне за малко не се страхувам да кажа цялата истина за това колко ми е трудно когато не си до мен. Каква болка усещам. Тъпа болка, която не се влияе нито от аспирин нито от морфин.
Сякаш нещо е било там и си е тръгнало с нощния влак... Наистина беше там. Наистина си тръгна. Наистина беше с нощния влак. Но знам, че наистина ще се върне.

Tomorrow

Утре е лош ден. Тройно критичен. По-известен като Армагедон..не, малко е.. Ад под небето.. да се спрем на АПОКАЛИПСИС! Ваканцията свърши-ще се ходи на даскало. Сбогом мой малък рай. Сбогом сън и почивка. Сбогом гушкане с любимия до обяд. Здравейте, шизофренични учители и ненормални програми. Добро утро и на вас, заблудени и крещящи съученици. Здравейте безсънни нощи и тежки контролни. Старата песен на нов глас - кафе, недоспиване, никотин и листи, листи, листи.

Здравей отново и на теб самота... Лек път, мило! ;(