Отдавна не се беше случвало информация за катастрофа по новините да ме трогне..до днес. Става въпрос за катастрофата на пътя м/у Илиянци и Требич на политикът Борислав Великов.Не съм сигурна кое точно ме трогна най-много, но със сигурност знам кое предизвика искрения ми гняв. А именно - материалите излизащи в пресата, изцяло и само насочени към здравословното състояние на въпросния ВИНОВЕН за катастрофата политик.
Извадка от http://www.btv.bg/ - "Бившият шеф на парламента е имал повече късмет, тъй като колата му има въздушни възглавници, което го е спасило, казаха разследващите за bTV. Той е откаран в "Пирогов" с болки в гърдите и корема. Извършени са всички необходими изследвания за след инцидента. Ще бъде настанен в хирургията за наблюдения. Засега няма травми, които да предизвикат кървене вътрешно.Ако, докато е под наблюдение, не се получи някои усложнение Великов ще остане още поне 3-4 дни в "Пирогов". Той е изключил мобилния си телефон и е помолил лекарите да не допускат журналисти до болничната му стая."
Горкия човек! Добре, че се е отървал леко! А другия участник в катастрофата т.е. потърпевшият от действията на "горкичкия" политик? Какво за него? Ами за него..за него - НИЩО! Важната е сензацията.
Както казах незнам кое ме трогна най-силно... Това, че Славчо Илиев (да, това е името на починалия) е бил само на 42 години, това, че има две деца почти на моята възраст или класовото различие.
Да, пак опираме до материалното. Както се казва и в извадкта по-горе : "Бившият шеф на парламента е имал повече късмет, тъй като колата му има въздушни възглавници, което го е спасило". За съжаление жертвата на катастрофата не е била толкова състоятелна като г-н Великов и е управлявала Москвич.
Това което истински ме потресе бяха две изречения казани от семейството на жертвата: "Той е депутат. Ние сме бедни." Колкото и да съм чувала подобни фрази, точно тези се забиха в съзнанието ми като нажежени до червено пирони. Толкова покъртитело и жално прозвучаха.
И какво излиза, материализма пак побеждава. Гласността е никаква, справедливостта - съмнителна. Както е написал Въпцаров: "Какво тук значи някаква си личност?!"Какво наистина значи обикновения човек?

Болни мисли

Така.. следващите редове, които ще напиша, ще втрещят някои хора и откорено ще ме помислите за луда, но какво пък.
Имам предвид невероятното чувство да си сам в къщи, да си болен и да си затворен цяла седмица. Не,не е сарказъм. Сериозно! Не предполагах, че ще ми хареса, но сега, когато съм почти здрава (и след 2 дена почва лудницата пак) ми се струва, че ще ми е адски мъчно за това. Да, знам, че е откачено, но я се замислете, не е ли хубаво, когато навън е студено и мрачно ти да си си на топло в къщи? С любимата музика и книжка?
Пренебрегвайки сополивите истории, ангините, бронхита и болките, това е доста продуктивен период. Имаш време да станеш към 12, да си направиш "бърза супа", да преоткриеш позабравена група (в моя случай Death Cab), да прочетеш книгите, на които отдавна си лепнал етикет "когато имам време". Да вземеш захвърления скицник и да порисуваш..да ушиеш нещата, които отдавна си замислил. Никой да не те притиска със срокове и графици. Да не говорим колко е успокоително да знаеш, че нямаш нищо за вършене, освен да си вземеш хаповете (: Идилия...
Освен това, тази ангина, ми позволи да се замисля над нещата от последните месеци. Какво и да си почина от човешката простотия, която ни залива всеки ден. Да преоткрия уюта на собствения си дом (след толкова много хотели, някак невероятно е да се почувстваш в къщи). И нещо много важно - успях да измисля подаръка за любимия си човек (sun) [ Друг е въпроса, че за да го изработя ще трябва да си взема още една такава "отпуска" :D ]
Но най-важното нещо, заради което си струва да се разболее човек - НАСПАХ СЕ! :D
Иииии сега с нови сили ще направя финалния сприн преди коледната ваканция, какво по-хубаво (:

A tout le monde

"Закашлях се и се зачудих защо ли получавах втори шанс.Бях жив.Какво можех да направя,за да отпразнувам това чудо,което бе втори живот?Какво можех да кажа,за да покажа признателността си?
- Еби си майката!"
Nikki Sixx

извадка от "Мръсотията - автобиографията на Motley Crue"