Мрън-мрън..мъжка му работа

Та днес съм в мрънкащо настроение...То не стига,че се разболях,ами и тези мъжките екземпляри вече ми лазят по нервите. Визирам няколко индивида. Подадеш му малко нежност и разбиране,то ти се качва на главата!
Като не се обадиш-„не се сещаш за мене”. Като му звъннеш-„абе знаеш ли колко работа имам сега,остави ме намира”. После жените не знели кво искат.
Пък как могат да ти объркат графика за деня е просто неописуемо- „в 4,не в 5,всъщност в 3,абе я ако искаш направо към 8” !? Но ако смениш часа на срещата с по-късен се почва: „не искаш да излезеш с мен ли?” и т.н.
Странно само на мен ли ми напомнят за жена в ПМС ?

Войната продължава

С края на последните 3 седмици от първия учебен срок опълченците за момент забравиха за войната: Учител-Ученик и свалиха гарда.Но ХубаноЯдния враг нападна отново в гръб,използвайки най-големият си коз – липсата на време.
Атаката започна още от понеделник,когато беше оповестено,че контролно на V дяла по история ще се състои на 11.02.
Врага настъпваше още по-яростно с писмено на 200-300 думи по немски на 09 или 11.02
Вече паникьосаните ученически чети,бяха напълно разгромени от новината,че нова атака с френски литературен привкус се готви за 09.02.
Но под заплахата на Наполеон ІІ КрАстева за нападение от изтребители Су-30МК въоражени с около 400 думи и израза и подкрепени от пехотна част от 4 урока всичко друго остана на заден план.

С напредването на времето положението отиваше от зле към по-зле.Учениците прибягнаха към последния им останал вариант-план к.К.Ц.Н.С.Х (крепене на кафе,цигара,никакъв сън или храна)....

Сутрешна паника

Давайте дрогата! Давайте кафето! Бързо! Без захар! Чисто! Никакво мляко! Никаква сметана!Карелия! Цветна! Запалка! Хубу може и кибрит! И пепелник!
Весника! 24 часа! Как няма? Кой го няма?! Весника ми?! А ето те бре!
Влизай в колата,бързо бе,тате! Ох,скапан светофар! Кой му е дал книжка на тоя?!
Спри климатика! Не пусни го! Смени радиото,не забрави.. Тихо новини! А не то реклама само било...

Истерията-СВ. ВАЛЕНТИН!

Вчера,7 февруари късния следобед - страхотно време и прекрасни хора около мен. Слънце,свеж въздух,любимия парк,кучета и деца тичащи напред-назад из градинките и краката ти...и разбира се най-страхотните приятели на света. До тук всичко добре,даже страхотно,N’est pas?
Снимки,лига,гоненица,падане в бръшляна-вече направено.Шопинг?-Е защо пък не?
Еми защото има седмица до "Великия празник” Свети Валентин.Думи нямам!Масовата истерия по сърчица,ангелчета с крила като сърчица,мишленца държащи сърчица,чаши във формата на сърчица,картички със сърчица и всякакви непотребни друнджурии във формата (или със) сърчица,вече е нетърпима!То бива кич,бива шарения,ама това вече не се понася!!След 2 магазина имах чувството,че самата аз станах розова,а очите ми се превърнаха в сърца! Що за глупости?!Не остана стока в който и да е магазин,на която да не пише I love you,baby! Kiss me! Je t’aime! и подобни разновидности на човешката лигавщина! Тоновата гама също не пада по-долу : розово,ярко червено в краен случай бордо.
И докато се смеем истерично на поредния хипопотам с пухест задник и надпис I LOVE YOU! с верния ми магазинен спътник (той си знае) и се чудим и маем „Кой по дяволите би харесал нещо подобно?!” осъзнаваме,че „сърцатата епидемия” е покосила и всички наред без разлика в пола,възрастта и ъъ липсата на вкус.
Картината на угрижени съпрузи на по 30 трескаво разглеждащи влюбени картички и пробващи кутиики-сърчица за поредното непотребно сребърно бижу,което ще връчат на жените си;откровено раздвоените не,ами разхлядени тийнове поставени пред екзистенциалния въпрос : Какво да и/му взема?-Някак си бих ги преглътнала,но да видиш мъже на около 50-55 да търсят розова опаковачна хартия на червени сърчица – това вече е ПРЕКАЛЕНО!!!
Да не говорим колко глупав всъщност е този празник! Защото ако искаш да покажеш на някого,че го обичаш,трябва ли ти специален повод или ден?
П.П.: И що за глупост да мислиш,че колкото по-голям е подаръка толкова повече човека срещу теб би се трогнал? Мъжка му логика :D:D