Зима,любима,любов,Пирогов

Днес,повреме на семинара,на който присъствах във ВУМК,проведохме една ролева игра,която се състоеше в съставяне на четиристишие по зададени думи. Всеки стих трябваше да завършва съответно с:
……..зима
……..любима
……..любов
……..Пирогов!

Ето и някой от най-ярките хрумки на колегите:
~*~*~*~*~*~*~*~*~
Тук е сурова зима
А в къщи моята любима
Прави с други любов
А мен ме вкара в Пирогов!
~*~*~*~*~*~*~
Хубава зима
Прекарвам с моята любима
Но нашата любов
Ще ни вкара в Пирогов!
~*~*~*~*~*~*~
Зима пак е зима
Аз се гушкам с моята любима
За любов е време за любов
Хайде да избягаме от Пирогов!

И моите произведения естествено :
~*~*~*~*~*~*~*~
В тази студена зима
Всеки иска да е близо до своята любима
Но от толкова любов
Някой Ромео май ще влезе в Пирогов!
~*~*~*~*~*~*~*~*~
Ех,тази красива зима
И нейната перелина любима
Всичко някак ме изпълва с любов
Но паднах и отдихох в Пирогов!

Не е кой знае какво,но за минута и половина никак не е зле :D:D

На Тедко

Като малко дете те обичам и както момиченце гледам в очите ти.Опиянена от тях,свита на две в теб се сгушвам,до сърцето ти туптящо само за мен.Защитета от целия свят до себе си ме притискаш, а аз мечтая.Мечти за бъдеще,за цветни слънчеви дни. Мъничка в ръцете ти изглеждам,беззащитна и невинна в твоите кафеви очи.Нищо и никой не съществуват щом до мен си ти.

Може би

И как може в един такъв сив и привидно скучен понеделник тя да е усмихната? – Еми може.
И то не стига,че е усмихната, ами даже й е едно..едно...едно дето и тя самата не може да го обесни. Гледа през прозореца слънцето опитващо се да си пробие път през облаците, мига умно срещу искрящия сняг и се чуди,какво й става. Дали заради ремонта на съседите,който я изтръгна от красотата на съня или е заради липсата на топла вода за сутрешен душ или пък дефицитът на кафе в бурканчето си е казал думата,но някакво странно мило чувство се е разляло из душата й.
Замисля се за слънцето.Зимното слънце,толкова плахо,неуверено и борещо се със студа,като самата нея.Крие личите си в косите й, играе своята игра по шията й. Докосва душата й като стих,като песен. Странни чувства породени от едно обикновено на вид зимно слънце.Обикновено?Та нима има нещо обикновено в нейния свят?
Що за мисли? От къде се взеха? Може би..но не..не възможно...може би..
Може би е заради наближаващата пролет...Може би...

(music) Epica – Solitary Ground

Достатъчно красива ?!

Днес една приятелка ми каза, че „ момчето на мечтите й „ я е отрязал, защото не била достатъчно красива. Та по този повод реших да драсна ред-два.
Значи има един голям парадоскс. Уж всички казват: „По-важна е душата!”. Но в следващия момент се разбира,както в този случай,че не е така! И че колкото и красива душа да имаш,ако не си типичната Impulse.bg фръцла- не си ДОСТАТЪЧНО красива. Досататъчно ?! WTF ?!
Ето един прекрасен текст на Недялко Йорданов >

Много е грозно
мойто момиче.
Но аз го обичам,
кажете защо.
Ще кажете всички
защо съм се хванал
но аз ще ви кажа
че то е добро.

Грозни са мислите,
грозни са нравите,
грозно е всичко
на тази земя.
Само добро и красиво
за мене е
моето грозно
момиче сега.

С него за мен
красотата е истинска
както със никое
друго преди.
Аз не разменям
мойто момиче
за никакви други
чужди неща.

Е да, ще кажете , обаче такива мъже няма! Има или не, аз ще го търся! Онзи,които ще ме обича заради самата мен с всичките ми недостатъци, а не човек заслепен от външната опаковка без значение дали зад нея има личност или всичко е просто жалък плагиат.
Знам...сама ще си умра :D:D:D:D