23 януари 2009

Просто Аз


Понякога съм слаба.Понякога съм най-силната в света.Плача,смея се,крещя,ридая,но винаги мечтая.Просто Аз.
Музика в ушите,слънце в очите.Все нагоре,все нагоре гледам.Към небето синьо.Към звездите,към луната.Но не и в земята.Мечтая неуморно,упорито.Крия се в мечтите.Утешавам се в тях.Прегръщам всяка една.Дори до болка ранена или от луд смях заслепена,пак Аз.
Не искам да съм друга.Чужда.Не искам да съм непозната.Непозната за мен самата.Просто мечтата и Аз.Няма да спра да мечтая,да се смея,да ридая.Просто Аз и моят свят.Той,моят измислен,прекрасен свят.Пълен със слънце и топлина.Моят свят,богат на мечти-събран в моите очи.
Това съм просто Аз.

2 коментара:

  1. Анонимен24 януари, 2009

    Тединко,трябваше да добавиш и спонтанноста ти,която в 3 през ноща ме измъкна да тръгнем на стоп до Албена в най-големия сняг,защото ти е домъчняло за морето!
    Смееш се? Ама хич не ми беше смешно на мене!

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен26 януари, 2009

    Кифли,ние и такава си те обичаме ;p;p
    {Онова над моя коментар ако не е Данчо пък на! или той или Крис :D}

    ОтговорИзтриване