И то не стига,че е усмихната, ами даже й е едно..едно...едно дето и тя самата не може да го обесни. Гледа през прозореца слънцето опитващо се да си пробие път през облаците, мига умно срещу искрящия сняг и се чуди,какво й става. Дали заради ремонта на съседите,който я изтръгна от красотата на съня или е заради липсата на топла вода за сутрешен душ или пък дефицитът на кафе в бурканчето си е казал думата,но някакво странно мило чувство се е разляло из душата й.
Замисля се за слънцето.Зимното слънце,толкова плахо,неуверено и борещо се със студа,като самата нея.Крие личите си в косите й, играе своята игра по шията й. Докосва душата й като стих,като песен. Странни чувства породени от едно обикновено на вид зимно слънце.Обикновено?Та нима има нещо обикновено в нейния свят?
Що за мисли? От къде се взеха? Може би..но не..не възможно...може би..
Може би е заради наближаващата пролет...Може би...
(music) Epica – Solitary Ground
думата е влюбена,не пролет
ОтговорИзтриванеСладурана!