Така.. следващите редове, които ще напиша, ще втрещят някои хора и откорено ще ме помислите за луда, но какво пък.
Имам предвид невероятното чувство да си сам в къщи, да си болен и да си затворен цяла седмица. Не,не е сарказъм. Сериозно! Не предполагах, че ще ми хареса, но сега, когато съм почти здрава (и след 2 дена почва лудницата пак) ми се струва, че ще ми е адски мъчно за това. Да, знам, че е откачено, но я се замислете, не е ли хубаво, когато навън е студено и мрачно ти да си си на топло в къщи? С любимата музика и книжка?
Пренебрегвайки сополивите истории, ангините, бронхита и болките, това е доста продуктивен период. Имаш време да станеш към 12, да си направиш "бърза супа", да преоткриеш позабравена група (в моя случай Death Cab), да прочетеш книгите, на които отдавна си лепнал етикет "когато имам време". Да вземеш захвърления скицник и да порисуваш..да ушиеш нещата, които отдавна си замислил. Никой да не те притиска със срокове и графици. Да не говорим колко е успокоително да знаеш, че нямаш нищо за вършене, освен да си вземеш хаповете (: Идилия...
Освен това, тази ангина, ми позволи да се замисля над нещата от последните месеци. Какво и да си почина от човешката простотия, която ни залива всеки ден. Да преоткрия уюта на собствения си дом (след толкова много хотели, някак невероятно е да се почувстваш в къщи). И нещо много важно - успях да измисля подаръка за любимия си човек (sun) [ Друг е въпроса, че за да го изработя ще трябва да си взема още една такава "отпуска" :D ]
Но най-важното нещо, заради което си струва да се разболее човек - НАСПАХ СЕ! :D
Иииии сега с нови сили ще направя финалния сприн преди коледната ваканция, какво по-хубаво (:
Няма коментари:
Публикуване на коментар