В последно време се чувствам доста странно. Навярно, защото постоянно съм заета и не спя, не ям и т.н., но дните ми се сливат. Спомням си, че съм правила нещо, че съм говорила с някого или просто съм видяла нещо, но дори не знам кой ден от седмицата е бил. Нещо като теорията на Платон за „едното” – „едно е всичко и всичко е едно”. Шантава работа.
И все пак чувствам някакво странно удовлетворение и щастие. Някак си, изведнъж ми просветна колко прекрасни са хората, с които съм се обградила за тези почти 18 години. По някакъв начин, най-сетне започнах да осъзнавам, че съм късметлиика. Имам всички предпоставки да бъда най-щастливият човек на света. И все пак нещо продължава да ме гложди. СТРАННО Е!
Имам предвид, не разбирам само в моята психика ли е заложено това вечно недоволство?! Не е ли редно, когато постигнеш нещо, за което много си работил, да му се насладиш за известно време. А аз, аз какво правя – постигнала съм въпросното нещо, някой ме поздравява,а аз вместо да се зарадвам, съм започнала да обмислям следващата си задача наум. „Дам, сега да свърша това, ще направя другото. После това, за да направя онова….” Просто е ненормално! Нямам думи. Не се разбирам, а толкова много искам. Просто да знам кое не ми е наред! Никой друг не се държи така, това е глупаво, по дяволите !!
Друг е въпроса, че живота ми преминава в бързане. И мисля, че точно това е обяснението и на горния проблем.Постоянно все бързам за някъде, за нещо…
Както и да е, трябва да бързам за среща …. После да се прибера и да бързам да свърша всичко и после да бързам да си легна, за да бързам да се наспя и да започна отново да бързам и както и да е …
Няма коментари:
Публикуване на коментар