Импровизиран бивак с компоти пред блок в "Широк център"

Този път малко на битова тематика. Не обичам битовизмите, но понякога могат наистина да ти вгорчат живота. Особено ако въпросният живот е меко казано номадски!

Да, сякаш не е достатъчно, че живея на две места, както и това че вещите ми са пръснати на 4-5 други, или това, че не се застоявам в града за повече от 48ч, ами и в единствената сутрин, в която имах шанс да поспя някой реши да вдига шум.

Почитаемият „гражданин” какво мислите беше направил? Кое е най-нормалното нещо за 7:30 в един средно голям (водещ се голям) град? Ама разбира се, човека най-нормално си цепеше дървата под моя (добре де, на Марина) прозорец! И разбира се, по-късно същия ден също толкова нормално си свари зарзавата в естетически издържана тенекия от миналия век. Красота, грация и гордост!

И все пак това е нищо в сравнение с мястото, което ми предстои да посетя. Планираме (те планират, аз просто нямам право на вето) семейна почивка някъде из Странджа. Хм..да, добре, да речем. Тази част от България ми е доста мътна, нищичко не знам за този край, но имам много лоши подозрения, че условията ще са като при почивката ни в Доспат. Въпросната злополучна т.н. почивка за моята милост беше нещо несравнимо. Да…никакъв wi-fi, никакъв обхват, никакъв шанс да проумея какво ми говорят хората и минимални шансове да се приспособя към среда, в която е нормално кравите да се разхождат из „центъра”! Та така де може да не е толкова зле…Добре де, явно ще е много зле и все пак ще се опитам да гледам положително доколкото мога… Аммм… амм… еми не, не го мога това с положителното мислене. ПОМОЩ !!