Депресирана съм. Не спя, не ям, не виждам, работя, работя и работя. Не толкова заради самата работа, колкото за да не мисля за теб. И за всичко, за всички.
Аз уж винаги съм умната, разсъдливата, рационалната, но все пак .. Липсата на сън е. Или нещо друго. Все тая. Време е да прибера чувствата си в кашон, който да скрия дълбоко в килера на моята душа. И да се моля никой никога да не извади този кашон, да не се доближи толкова близо до този килер, да не го открие.
Глупава съм. Глупава и наивна. Идеалист в свят на подлеци.
Ако беше тук щеше да кажеш обратното, но не си, няма да бъдеш и навярно не искаш.
Никога няма да прочетеш това. Никога няма и да разбереш какво искам да кажа. Никога няма да те интересува. Навярно.
И все пак съм глупава...
Няма коментари:
Публикуване на коментар