Отрови се в деня й

Будилника иззваня. Звука се заби като дрелка в мозъка й. Вдигна глава от възглавницата,огледа се бавно... Беше 4:30. Тъмнината я обгръщаше, а сънят я дърпаше надолу. Нямаше сили да стане. Гърлото й изгаряше. Остана в леглото загледана в тавана. Заспа....
Мазен ритъм се прокрадна в съня й. Отвори рязко очи,скочи на крака. „Какво по дяловите става?!Къде съм?!Що за извращение с ушите ми!” Часовника показваше 5:14. Спомените от предния ден и плановете за днешния малко по малко започнаха да се връщат. Втурна се в банята. Падна. Поряза бедрото си на един ъгъл облепен с теракот. Кръвта сякаш я събуди. Болката се разля по цялото и тяло. Трепна за миг. Раната беше дълбока и не спираше да кърви. „Какво толкова може да се случи?”-помисли си тя. Преглътна горчилката в гърлото си и продължи да сплита черната си коса.
Пиейки поредната конска доза от сутрешния си наркотик се бореше с противоречивите чувства в себе си. Душата и беше коктейл от страх, щастие, паника, детски смях, сарказъм и несигурност. А една роза стоеше в противоположния край на стаята и я гледаше тъжно.
Червено листче падна на пода. Бавно. Грациозно. Безшумно. Сякаш розата плачеше...Тя се наведе да го вземе. Раната отново закървя. Парещата болка,с която вече беше свикнала изчезна. Сега сякаш хиляди игли се забиха в крака й. Сълзи от болка я давеха, отпусна се на пода.
Погледна през прозореца.Два гълъба стояха на перваза. За момент и се стори,дори че си говорят. Може би правеха планове за бъдещето...
Изгубила се в мислите си бе забравила за огромната рана. Пък и какво значение имаше някаква си травма, при всички задачи за деня. – Никакво. Опита да стане,но не можеше. Липсата на сън и болката казаха своята тежка дума. Тя притвори очи,готова да заспи. Airbourne- Too much,too fast, too young..телефона и званеше. Приятен глас я изтръгна от прегръдката на съня. Мислите и отново се събраха и подредиха. Опитваше се да говори както винаги-оживено и по идиотски,никак не се получаваше. Затвори телефона.
Гласа от другата страна я беше зарадвал. Трябваше да стане и да превърже крака си. Чакаха я толкова много неща,не можеше да позволи на някаква си рана да провали плановете й. А и вече беше сигурна,че има някой който да вярва в нея.
След минути замина за студиото...

Само листчето от розата и капките кръв останаха по пода. Гълъбите ги погледнаха със съчувствие и отлетяха...

Здрач (Twilight) = ВЕТО!!

Тъй като урагана „Здрач”(Twilight) порази голяма част от обкръжението ми се насилих да пропилея 2 часа и половина в гледането му. Еми нищо особено за мен.Може би трябваше да прочета първо книгата(както правя обикновено),но все пак филма си беше боза.
Тромаво развиващо се действие, с изключение на едни 10-15 мин.(след втория час) и тъкмо си казваш:”Уха стана интересно!” и те свършват,за да бъдат заменени отново от посредствени разговори с метафори и задушаваща романтика.Главната героиня или по-скоро актрисата пък беше адски невзрачна.Нито излъчване,нито харизма,просто едно обикновено момиче.
Някак в самия филм не открих тръпката за себе си,нищо не ме трогна и чесно да си призная едва го изтърпях!Най-вероятно заради натрапчивата романтика.Вярно филма е направен с цел,когато го гледаш да изпаднеш в някакво вътрешно противоречие дали агнето може да се влюби в лъва,но да бяха се замисли,че това вече не е новост.
Колкото до вампирите-аз имам особен афинитет към тях,но тук някак самите им образи не бяха изградени цялостно.

Но за да завърша позитивно ще кажа,че на който му се чете истинска история за вампири,любов и битки,може да прочете трилогията Кръгът на Нора Робъртс,със сигурност ще остане по-доволен отколкото от Здрач=))

[П.П.: от целия филм май само песничката на Paramore-Decode става :d]

Лицемерие

И вече всички и изглеждаха еднакви. Сякаш в миг прогледна. Видя маските,които преди смяташе за личности.Най-сетне разбра що за глупачка е била. Нещо я душеше и трябваше да се махне.Всичко в нея неистово крещеше да бяга,но не можеше. Стоеше като закована,невярваща на собствените си сетива. Продължи да гледа,да слуша,да не вярва. И така дълго,докато накрая малкото й сърце просто не издържа.
В този ден валя.Валя защото,тя го искаше.Дъжда отмиваше маските малко по малко. Дъжда от нейните сълзи разяждаше пластовете фалш и лъжи.
Накрая те се погледнаха един друг.Не бяха това,което преди дъжда.Бяха грозни и разядени от злоба. Обърнаха си гръб и всеки потъна в собствената си злоба.Като паднали ангели започнаха да търсят място да се скрият,за да изградят отново старите маски. Не успяха, слънцето от очите й дразнеше очите им, изгаряше ги отвътре. Лъчите проникваха в измършавелите им тела, се увиваха около нервните окончания и пареха. Пържеха се на бавен огън и се молеха за дъжд,за прошка и сълзи.
Нея вече я нямаше,но друга на нейно място се появи. По-наивна,по-красива и по-ранима.

Не-Поетеса

Пиша неща,
който само аз чета.
Пиша за света,
пиша за любовта.
За лицемерие
и отвращение.
За смеха
и радостта.
За нежната прегръдка
и приятелската милувка.
Неща,които само аз чета.
Но все пак искам да споделя.