Депресирана съм. Не спя, не ям, не виждам, работя, работя и работя. Не толкова заради самата работа, колкото за да не мисля за теб. И за всичко, за всички.
Аз уж винаги съм умната, разсъдливата, рационалната, но все пак .. Липсата на сън е. Или нещо друго. Все тая. Време е да прибера чувствата си в кашон, който да скрия дълбоко в килера на моята душа. И да се моля никой никога да не извади този кашон, да не се доближи толкова близо до този килер, да не го открие.
Глупава съм. Глупава и наивна. Идеалист в свят на подлеци.
Ако беше тук щеше да кажеш обратното, но не си, няма да бъдеш и навярно не искаш.
Никога няма да прочетеш това. Никога няма и да разбереш какво искам да кажа. Никога няма да те интересува. Навярно.
И все пак съм глупава...

Север

Здравей, любов.
Какво искаш да ти кажа, че те обичам - права си. Обичам те. Всичко в теб и трепета, и нежността, и мъката дори. Но не мога повече така, любов. Изяждаш ме , изпиваш ме, оставяш ме без дъх. Ние трябва да се разделим, любов. Аз на север, ти на запад. Защо така ли? Защото аз трябва да спра да чувствам, а ти да залезеш със следващото слънце. Обичах те, любов, обичам те все още и може би винаги ще те обичам, но ние трябва да търсим щастието. Личното щастие, онова скритото. Да, любов, аз знам, трябва да съм силна. Но, любов, кажи ми ти не беше ли достатъчно силна? Дойде изневиделица, но си отиваш всеки ден малко по малко.
Довиждане любов, не сбогом, ще се видим. Тогава, когато сме готови един за друг. Веднага щом се научим колко самодостатъчни сме си.
Довиждане, любов, не ме помни със зло. Аз винаги ще знам, че ти ме обичаше, че аз те обичах, че това беше всичко. Но беше и никога няма да е отново. Не сега и не с теб..

Импровизиран бивак с компоти пред блок в "Широк център"

Този път малко на битова тематика. Не обичам битовизмите, но понякога могат наистина да ти вгорчат живота. Особено ако въпросният живот е меко казано номадски!

Да, сякаш не е достатъчно, че живея на две места, както и това че вещите ми са пръснати на 4-5 други, или това, че не се застоявам в града за повече от 48ч, ами и в единствената сутрин, в която имах шанс да поспя някой реши да вдига шум.

Почитаемият „гражданин” какво мислите беше направил? Кое е най-нормалното нещо за 7:30 в един средно голям (водещ се голям) град? Ама разбира се, човека най-нормално си цепеше дървата под моя (добре де, на Марина) прозорец! И разбира се, по-късно същия ден също толкова нормално си свари зарзавата в естетически издържана тенекия от миналия век. Красота, грация и гордост!

И все пак това е нищо в сравнение с мястото, което ми предстои да посетя. Планираме (те планират, аз просто нямам право на вето) семейна почивка някъде из Странджа. Хм..да, добре, да речем. Тази част от България ми е доста мътна, нищичко не знам за този край, но имам много лоши подозрения, че условията ще са като при почивката ни в Доспат. Въпросната злополучна т.н. почивка за моята милост беше нещо несравнимо. Да…никакъв wi-fi, никакъв обхват, никакъв шанс да проумея какво ми говорят хората и минимални шансове да се приспособя към среда, в която е нормално кравите да се разхождат из „центъра”! Та така де може да не е толкова зле…Добре де, явно ще е много зле и все пак ще се опитам да гледам положително доколкото мога… Аммм… амм… еми не, не го мога това с положителното мислене. ПОМОЩ !!

Няколко бързи идеи за оцеляване в градската жега

Ако не искате нервите ви да играят пого в лятната жега можете да се опрете на следните насоки.
- Избягвайте да си включвате мобилните телефони. Това е най-добрата защита от непрестанните разговори в стил:
-Хайде да излезем
- Пак ли? Вчера бяхме заедно.
- Е и? Айде да излезем!
- Ама ние и онзи ден и по-онзи ден бяхме заедно.
- И кво?
- Ами ами..малко множко май ще ми дойдеш...
Истината е, че човека не ви е неприятен, просто ако излезеш с някой в понеделник, вторник и сряда за по 3 часа, в повечето случай просто няма какво съществено да си кажете в четвъртък! А и си е досадно до голяма степен...


- От скука хората стават още по-заядливи. Така, че не са иключени скандали от рода на "Защо си се прибрала и не си ми се обадила?????!!" "Не сме излизали от цяла седмица, може ли такова нещо!!!" или любимото: "Имаш време за другите, за мен не!". Както казах по-горе - НЕ СИ ВДИГАЙТЕ ТЕЛЕФОНА - не вещае нищо добро в 90% от случайте.

- Ако пък си вдигнете телефона и не попаднете на разговор от горепосочените, то значи вие определено ще бъдете засипан или с постоянните покани или с досадни задачи като "плати сметките" "попълни данъчните декларации" - общо взето раздел "досадни"

- Примирете се, че дори когато кажеш на някого "зает съм" "спя" или подобно, той няма да се трогне и ще продължи да ви досажда.
В КРИТИЧНИ СЪСТОЯНИЯ просто подавайте грешна информация в клюкарника т.е. фейсбук. Най-лесния начин да объркаш противника е чрез информатора му.

- Не се надявайте, че ще можете да вземете душ по всяко време. За зла участ ВиК са най-добрите както винаги и правят целогодишна "профилактика" без предупреждение. Следващия път, когато влезете за душ - по-експедитивно, че току виж сте останали с душ гел, но без вода.

- От жегата хората превъртат, имам предвид повече от обикновено. Вземете го под предвид следващия път, когато се опитате да обесните на милата съседка от горния етаж, че 06:30 не е подходящо време за каланетика!

- Намерете си хоби и си го развивайте по възможност на сянка или в близост до климатик. Повярвайте не искате да се разхождате в горещината сред хора с поизбила пот по челата и специфична миризма. Излезте или рано или късно през деня. За ваше добро е.

- Откажете се от утопичната идея, че може да излезете в стил "неглиже даже е комплимент" и никой да не ви види. Няма такива филми!

- И ако си мислите, че ще разходите новите си сандалки с тънки токчета без произшествия: вземете си такси! Свиквайте с пост-модернистично-разкопания-дизайн на някои от улиците, защото няма изгледи да се промени към нормално-европейски.

Ееех накратно е това, успех в оцеляването и да - забавлявайте се =))