От няколко седмици активно наблюдавам поведението на обкръжаващите ме индивиди, което ме доведе до следните изводи.
Първо „Колкото повече даваш на един човек, толкова по-малко го оценява той”. Интересно как хората свикват да правиш разни неща за тях и дори не ги забелязват?! Странно..много странно! Правиш всичко за тях , а те- нищо не отразяват. Обаче ако случайно не успееш да помогнеш с нещо – веднага се отчита,че си некадърен и т.н. и т.н.
Второ „Колкото по-добре се държиш с един човек, толкова той се отнася зле с теб” Още едно странно нещо!
Трето „Хората са неблагодарни и все по-наблагодарни стават” Мисля,че не казвам нищо ново, но все пак ...
И четвърто – „Ти си длъжен да се съобразяваш с чувствата и времето на другите, но никой не го еня за теб самия”
От тези си открития заключих, че за да не се ядосваш за глупости трябва да си груб и неотзивчив и разбира се в никакъв случай да не мислиш за другите. Което означава, че трябва да се превърнеш в скот, за да запазиш равновесието в живота си. Не е ли жалко ?!
едно нещо съм научила през краткия си живот досега и то е: никой,абсолютно никой не е длъжен да се съобразява с теб.всеки си прави каквото сметне за добре.а щом мислиш,че да се съобразиш с някого е добре за него или за теб самия,тогава го правиш.нашето си е проста добросърдечност,ама няма кой да я оцени.
ОтговорИзтриване