Крачеше сред черната пустош на изпепелена долина.
Непоколебим под лунна светлина.
Покрай реки и водопади от кърви,
В нощта на живите-мъртви.
Викове на хиляди животи
Идващи от всички посоки.
И един особен глас в нощта
Глас на прокълната душа...
Жаден бе за гореща кръв
Жаден за свежа плът.
Разпилени човешки останки
Садизъм, перверзни осанки
Той-звяра с ледена душа
Тя-демона от съня
И двамата тичат
През някакъв призрачен портал
Реки от кръв се стичат
И гледат ги някак със печал
Перверзия, ужасяващи викове
И глад трупан с векове
Жажда за нейната плът
За горещата й кръв
За тялото й гърчещо се в неговите ръце
За това,как в гроба ще я отнесе
Зъбите си в нея впи
Живота от й бавно изпи.
Остави я бездиханна на земята да лежи
А той отново сред пустощта продължи
Реки кръв искряха със злокобен плам
Сенки се премятаха насам-натам
Викове раздираха нощта
А демона вървеше с безоблачна душа.
Trupki me pobivat kogato 4eta ili slusham kak govorish za smurtta :( obache e tolkova prekrasno
ОтговорИзтриванеТози път надмина очакванията ми!Винаги чакам от теб нещо прекрасно но това е невероятно,дори невероятно е меко казано!Имаш неповторим талант И накрая написа нещо зловещо,което да ме кефи,не че другите не ми харесват но ти знаеш,че тъжно ли е по моя вкус е !!!
ОтговорИзтриване