Princess of the dawn

Отдавна не се беше случвало информация за катастрофа по новините да ме трогне..до днес. Става въпрос за катастрофата на пътя м/у Илиянци и Требич на политикът Борислав Великов.Не съм сигурна кое точно ме трогна най-много, но със сигурност знам кое предизвика искрения ми гняв. А именно - материалите излизащи в пресата, изцяло и само насочени към здравословното състояние на въпросния ВИНОВЕН за катастрофата политик.
Извадка от http://www.btv.bg/ - "Бившият шеф на парламента е имал повече късмет, тъй като колата му има въздушни възглавници, което го е спасило, казаха разследващите за bTV. Той е откаран в "Пирогов" с болки в гърдите и корема. Извършени са всички необходими изследвания за след инцидента. Ще бъде настанен в хирургията за наблюдения. Засега няма травми, които да предизвикат кървене вътрешно.Ако, докато е под наблюдение, не се получи някои усложнение Великов ще остане още поне 3-4 дни в "Пирогов". Той е изключил мобилния си телефон и е помолил лекарите да не допускат журналисти до болничната му стая."
Горкия човек! Добре, че се е отървал леко! А другия участник в катастрофата т.е. потърпевшият от действията на "горкичкия" политик? Какво за него? Ами за него..за него - НИЩО! Важната е сензацията.
Както казах незнам кое ме трогна най-силно... Това, че Славчо Илиев (да, това е името на починалия) е бил само на 42 години, това, че има две деца почти на моята възраст или класовото различие.
Да, пак опираме до материалното. Както се казва и в извадкта по-горе : "Бившият шеф на парламента е имал повече късмет, тъй като колата му има въздушни възглавници, което го е спасило". За съжаление жертвата на катастрофата не е била толкова състоятелна като г-н Великов и е управлявала Москвич.
Това което истински ме потресе бяха две изречения казани от семейството на жертвата: "Той е депутат. Ние сме бедни." Колкото и да съм чувала подобни фрази, точно тези се забиха в съзнанието ми като нажежени до червено пирони. Толкова покъртитело и жално прозвучаха.
И какво излиза, материализма пак побеждава. Гласността е никаква, справедливостта - съмнителна. Както е написал Въпцаров: "Какво тук значи някаква си личност?!"Какво наистина значи обикновения човек?