Без марка и адрес

Кога за последно писахте писмо?
Е,аз съм старомодна. Правя го. Пиша на лист, после го слагам в плик,залепям плика и не ти го изпращам.
Какво ли би казал, ако прочетеш всичко в тези писма? Как ли би се чувствал ако знаеш какво усещам аз?
Опитвам се да запълня празнината в мен пълнейки кутията за обувки с писма. Просто бели пликове с листи от тетрадка вътре, подписани със син химикал Шнайдер. Глупаво. Да,глупаво е! Но понякога имам чувството, че запечатвайки плика запечатвам и сълзите си вътре. Затварям всички ужасни чувства. И може би поне за малко не се страхувам да кажа цялата истина за това колко ми е трудно когато не си до мен. Каква болка усещам. Тъпа болка, която не се влияе нито от аспирин нито от морфин.
Сякаш нещо е било там и си е тръгнало с нощния влак... Наистина беше там. Наистина си тръгна. Наистина беше с нощния влак. Но знам, че наистина ще се върне.