Отново

След като Хрис ми се скара преди няколко седмици и след като вече си получих поправения лаптоп мисля, че е време да преустановя практиката си на Не Писане. И така Хрис, ето искаше да пиша – пиша xD.
Като за начало искам да споделя едно много интересно откритие – 1 месец без компютър = 3 месеца. Пояснявам, когато нямах компютър, за 1 месец свърших работа, която иначе бих вършила 3 месеца :D Странно е някак..
Освен това искам да се оплача от нещо, което много ми тежи напоследък.. Как може човек да намрази предметите, които най-много обича? Как ли – лесно. Уроци + ЗИП + училище = безгранично отвращение от историята и литературата. Това е ужасно! Винаги съм мислела, че за да се занимаваш с нещо трябва да изпитваш любов и страст към него, а тези хора какво направиха – убиха ми желанието. Whatever.. Важното е, че след 3 месечно прашасване на рафта, най-сетне прочетох Изгубеният символ. Прекрасна книга! Е, разбира се за мен Шестото клеймо (Ангели и демони) си остава най-хубавата книга на Браун, но все пак.
Толкова е хубаво, че вече няма сняг и студ (sun) И все пак щастието ми не е пълно. Навън пече слънце, а аз трябва да стоя затворена в училище, в къщи или на урок и да се занимавам с Вазов, средновековие и фотоелектрични ефекти – крайно нечестно! Както казва Христо Димитров „няма нищо честно!” Искам на полянка, искам на пейка с Мимс и цигара, и в Каварна с Тед..и на мостчето с милото..и на слънчевата тераса с Алекс..и лято искам! Искам! И да свърши проклетия срок, и уроците и цялата тази истерия. Мечти.
Исках още нещо да кажа и го забравих…Иначе хората са тъпи и безинтересни, ама това не се брои, защото го повтарям постоянно..
И най-важното – L.A.GUNS на 6. май в Каварна!! Щастливо Тедииииииииии (sun)(sun)(sun)