Здравей, любов.
Какво искаш да ти кажа, че те обичам - права си. Обичам те. Всичко в теб и трепета, и нежността, и мъката дори. Но не мога повече така, любов. Изяждаш ме , изпиваш ме, оставяш ме без дъх. Ние трябва да се разделим, любов. Аз на север, ти на запад. Защо така ли? Защото аз трябва да спра да чувствам, а ти да залезеш със следващото слънце. Обичах те, любов, обичам те все още и може би винаги ще те обичам, но ние трябва да търсим щастието. Личното щастие, онова скритото. Да, любов, аз знам, трябва да съм силна. Но, любов, кажи ми ти не беше ли достатъчно силна? Дойде изневиделица, но си отиваш всеки ден малко по малко.
Довиждане любов, не сбогом, ще се видим. Тогава, когато сме готови един за друг. Веднага щом се научим колко самодостатъчни сме си.
Довиждане, любов, не ме помни със зло. Аз винаги ще знам, че ти ме обичаше, че аз те обичах, че това беше всичко. Но беше и никога няма да е отново. Не сега и не с теб..
Теодора, спри да пишеш вечер, защото цяла нощ ми се въртят нещата ти из главата. Пишеш уникално, само чакам да се появи и нещо щастливо, някво такова. хубаво е че продължаваш да пишеш, пиши обичам да чета какво пишеш. Сякаш ме познаваш знаеш какво чувствам, а всъщност нямаш идея кой съм.
ОтговорИзтриванеМайкоооо, Тед ти верно ме плашиш човече!! Стига си ни ровила в душите. Имаш ли представа че си мислих тов апреди около час. Странно е бе сестра ми..
ОтговорИзтриване