Хората ме дразнят. Знам, че не казвам нищо, което да не съм казала, но все пак държа да го отбележа отново.
Доообре. Ще говоря хипотетично, без имена (както ме е учил Алекс xD)…Какво бихте направили ако имахте две същества, които виждате почти всеки ден и които ви дразнят ужасно много? Да и аз си мислех за екстрадиране в Сибир...(колко хубаво звучи). Но мисълта ми беше, че тези дребнички хорица могат да ти отровят и бездруго горчивия живот. Първо, как може да има толкова глупави и несъобразителни същества?!? Явно може. Второ, как може подобни индивиди винаги да се лепят за мен?! Явно и това може… И трето, как може все още да не са се самоунищожили от собственото си слабоумие?! Да, знам и това може. И привсе, че мога да приема гореспоменатите за някаква проста грешка на Архитекта на Вселената, по никой начин не проумявам измеренията на човешката наглост и натрапчивост. Абе хора вглеждайте се в малките знаци и жестове. Проявявайте малко такт. Не е толкова сложно, че малките ви мозъчета да не го побират..надявам се.
Остави това, че тези същества са нахални и нагли и т.н. ами и по странен начин държат да ме информират за делата и състоянието на тяхната личност. Абе кой го интересува какво си правил/а или кога си се прибрал/а, или какво казал някой за нещо си..? Не и мен всеки случай! Кой по дяволите ви е насадил грешното впечатление, че ако обсебиш разговора и хората около теб млъкнат означава, че си ги впечатлил?! Ще го кажа възможно най-отчетливо О-Т-Е-Г-Ч-А-В-А!!!
И понеже не заслужавате повече внимание ще завърша като Nikki Sixx в Мръсотията: Еби си майката!

Отново

След като Хрис ми се скара преди няколко седмици и след като вече си получих поправения лаптоп мисля, че е време да преустановя практиката си на Не Писане. И така Хрис, ето искаше да пиша – пиша xD.
Като за начало искам да споделя едно много интересно откритие – 1 месец без компютър = 3 месеца. Пояснявам, когато нямах компютър, за 1 месец свърших работа, която иначе бих вършила 3 месеца :D Странно е някак..
Освен това искам да се оплача от нещо, което много ми тежи напоследък.. Как може човек да намрази предметите, които най-много обича? Как ли – лесно. Уроци + ЗИП + училище = безгранично отвращение от историята и литературата. Това е ужасно! Винаги съм мислела, че за да се занимаваш с нещо трябва да изпитваш любов и страст към него, а тези хора какво направиха – убиха ми желанието. Whatever.. Важното е, че след 3 месечно прашасване на рафта, най-сетне прочетох Изгубеният символ. Прекрасна книга! Е, разбира се за мен Шестото клеймо (Ангели и демони) си остава най-хубавата книга на Браун, но все пак.
Толкова е хубаво, че вече няма сняг и студ (sun) И все пак щастието ми не е пълно. Навън пече слънце, а аз трябва да стоя затворена в училище, в къщи или на урок и да се занимавам с Вазов, средновековие и фотоелектрични ефекти – крайно нечестно! Както казва Христо Димитров „няма нищо честно!” Искам на полянка, искам на пейка с Мимс и цигара, и в Каварна с Тед..и на мостчето с милото..и на слънчевата тераса с Алекс..и лято искам! Искам! И да свърши проклетия срок, и уроците и цялата тази истерия. Мечти.
Исках още нещо да кажа и го забравих…Иначе хората са тъпи и безинтересни, ама това не се брои, защото го повтарям постоянно..
И най-важното – L.A.GUNS на 6. май в Каварна!! Щастливо Тедииииииииии (sun)(sun)(sun)

Без марка и адрес

Кога за последно писахте писмо?
Е,аз съм старомодна. Правя го. Пиша на лист, после го слагам в плик,залепям плика и не ти го изпращам.
Какво ли би казал, ако прочетеш всичко в тези писма? Как ли би се чувствал ако знаеш какво усещам аз?
Опитвам се да запълня празнината в мен пълнейки кутията за обувки с писма. Просто бели пликове с листи от тетрадка вътре, подписани със син химикал Шнайдер. Глупаво. Да,глупаво е! Но понякога имам чувството, че запечатвайки плика запечатвам и сълзите си вътре. Затварям всички ужасни чувства. И може би поне за малко не се страхувам да кажа цялата истина за това колко ми е трудно когато не си до мен. Каква болка усещам. Тъпа болка, която не се влияе нито от аспирин нито от морфин.
Сякаш нещо е било там и си е тръгнало с нощния влак... Наистина беше там. Наистина си тръгна. Наистина беше с нощния влак. Но знам, че наистина ще се върне.

Tomorrow

Утре е лош ден. Тройно критичен. По-известен като Армагедон..не, малко е.. Ад под небето.. да се спрем на АПОКАЛИПСИС! Ваканцията свърши-ще се ходи на даскало. Сбогом мой малък рай. Сбогом сън и почивка. Сбогом гушкане с любимия до обяд. Здравейте, шизофренични учители и ненормални програми. Добро утро и на вас, заблудени и крещящи съученици. Здравейте безсънни нощи и тежки контролни. Старата песен на нов глас - кафе, недоспиване, никотин и листи, листи, листи.

Здравей отново и на теб самота... Лек път, мило! ;(