Отрови се в деня й

Будилника иззваня. Звука се заби като дрелка в мозъка й. Вдигна глава от възглавницата,огледа се бавно... Беше 4:30. Тъмнината я обгръщаше, а сънят я дърпаше надолу. Нямаше сили да стане. Гърлото й изгаряше. Остана в леглото загледана в тавана. Заспа....
Мазен ритъм се прокрадна в съня й. Отвори рязко очи,скочи на крака. „Какво по дяловите става?!Къде съм?!Що за извращение с ушите ми!” Часовника показваше 5:14. Спомените от предния ден и плановете за днешния малко по малко започнаха да се връщат. Втурна се в банята. Падна. Поряза бедрото си на един ъгъл облепен с теракот. Кръвта сякаш я събуди. Болката се разля по цялото и тяло. Трепна за миг. Раната беше дълбока и не спираше да кърви. „Какво толкова може да се случи?”-помисли си тя. Преглътна горчилката в гърлото си и продължи да сплита черната си коса.
Пиейки поредната конска доза от сутрешния си наркотик се бореше с противоречивите чувства в себе си. Душата и беше коктейл от страх, щастие, паника, детски смях, сарказъм и несигурност. А една роза стоеше в противоположния край на стаята и я гледаше тъжно.
Червено листче падна на пода. Бавно. Грациозно. Безшумно. Сякаш розата плачеше...Тя се наведе да го вземе. Раната отново закървя. Парещата болка,с която вече беше свикнала изчезна. Сега сякаш хиляди игли се забиха в крака й. Сълзи от болка я давеха, отпусна се на пода.
Погледна през прозореца.Два гълъба стояха на перваза. За момент и се стори,дори че си говорят. Може би правеха планове за бъдещето...
Изгубила се в мислите си бе забравила за огромната рана. Пък и какво значение имаше някаква си травма, при всички задачи за деня. – Никакво. Опита да стане,но не можеше. Липсата на сън и болката казаха своята тежка дума. Тя притвори очи,готова да заспи. Airbourne- Too much,too fast, too young..телефона и званеше. Приятен глас я изтръгна от прегръдката на съня. Мислите и отново се събраха и подредиха. Опитваше се да говори както винаги-оживено и по идиотски,никак не се получаваше. Затвори телефона.
Гласа от другата страна я беше зарадвал. Трябваше да стане и да превърже крака си. Чакаха я толкова много неща,не можеше да позволи на някаква си рана да провали плановете й. А и вече беше сигурна,че има някой който да вярва в нея.
След минути замина за студиото...

Само листчето от розата и капките кръв останаха по пода. Гълъбите ги погледнаха със съчувствие и отлетяха...